На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

0001. Рис:

Циклично възприемане на ревността

 

Сексуално аз съм достатъчно разкрепостена и въпреки това сексуалните отношения на другите хора и до днес се възприемат като нещо особено, като нещо интимно, независимо от това колко всъщност са си близки един на друг. Например, аз виждам, че любимото ми момче разговаря със симпатична за него девойка. Те говорят за нещо, което е важно за нея – за любов, искреност, на тях им е интересно заедно, те са ангажирани със своя разговор и не забелязват никой друг около тях, дори мене. Като ги гледам, аз разбирам, че хората общуват, добре им е, интересно им е и това е чудесно. Няма ревност. Но когато той се приближи към нея, започне да я целува, да я милва, ревността идва като вълна, появява се обидата, чувството че са ме зарязали – като цяло всички характеристики на обикновената ревност. Буквално пред очите ми се ражда поводът за ревност, състоящ се в количеството сантиментри между телата на двама души.

Разбрах, че сексът автоматически се възприема като най-явният начин за проява на близост, като нещо такова, което еднозначно говори за това, че сега между двама души се случва нещо особено, до което друг достъп няма. Когато двама души разговарят е доста трудно да се усети близост, а когато видя – ето той, моето момче, прави секс с друга девойка, то връзката ми се струва очевидна – глупавата ревност избухва и всъщност тя няма нищо общо с това, което се случва в действителност.

Разбира се, много удобно щеше да бъде да си тръгна и да не ги гледам, но въобще не ми харесва да ревнувам и не бих искала да потискам ревността, правейки я НФ. Затова аз целенасочено започнах да обръщам внимание на всичките им физически контакти, приближавах се и гледах всичко, което се случва, всички детайли.

Ясно ми беше, че сексуалните отношения са друг начин за изразяване на чувства, които така или иначе вече ги има между хората, а начинът сам по себе си не може да сближи или раздалечи хората един от друг. Като гледах как моя приятел прави любов друго момиче, аз си представях, че това, което те сега правят всъщност е същия този разговор, само че не с езика на думите, а с езика на тялото – техните тела общуват, хубаво им е да са заедно и на мен ми харесва това, че те двамата получават наслада. Не ми се искаше да се колебая от не-ревност към ревност тогава, но отношението към секса на моя приятел с друга жена се промени – то престана да бъде болезнено.

Най-основното, поради което аз няма да приема ревността е това отравяне, което незабавно възниква от нея, и това, че тя възниква именно в тези моменти, когато на моя любим човек му е хубаво – не разбирам това, как е възможно на него да му е добре, а на мен ОТ ТОВА да ми става лошо! Всъщност това означава, че когато има ревност, тогава няма ОзВ.

Забелязах, че когато възниква ревност, аз мисля само за това колко лошо се чувствам, как всичко е несправедливо по отношение на мен, а това как се чувства моето момче, което аз обичам, дори и не се замислям. Започнах целенасочено да мисля за това, концентрирайки се именно върху неговите чувства – ето, той прави любов с момичето, а аз веднага се старая да си представя как той се чувства; колко добре му е, когато милва толкова красиво момиче; колко добре е това, че тя му харесва; че той има възможност да изрази онова, което чувства, и аз усещам как ме изпълва радост – дали е радост за него или радост по принцип аз не знам, но да ги гледам - това определено ми харесва, ревността се разтваря и ми става непонятно що за чувство е това. Съвсем не ми се иска да излизам от това състояние, но аз все пак започнах да си спомням как ревнувах, започнах да си спомням мислите, които ми се въртяха тогава: “това е моето момче, то не е с мен, а можеше сега да целува мен, да ме гали и обича както тази девойка, но неизвестно защо той не е с мен. Може би това е защото тя е много по-красива от мен... Много ясно. Защо съм му аз след като има такива красиви момичета”, т.е. по всякакъв начин се старая да събудя ревостта, повтаряйки тези думи. Отначало всичко е приглушено – те звучат крайно нелепо и ревност няма, но аз продължавам и ето, състоянието започва бавно да се променя: аз отново постепенно започвам да изпитвам обида и самосъжаление и се чувствам зле. Първото колебание, по-скоро преход, ми отне може би 10 минути – усещането е такова, все едно управляваш огромен кораб, който завива ужасно трудно и са необходими маса усилия за най-малкото отклонение от курса. После започвам да изкарвам себе си от ревността – отново да си представя колко хубаво му е сега, колко добре е това че НА НЕГО сега му е добре и т.н. и пак след горе-долу 10 минути се връщам в не-ревността. Първият път постигнах само 4 прехода – за повече не ми стигнаха силите. Сега продължавам с тренировките, времето на преходите намалява, но постепенно. Забелязах такава особеност – на фона на друга НЕ ревността възниква много по-силно и да се бориш с нея е по-сложно. Ако в същия момент аз не чувствам други НЕ, то ревността престава да възниква – може и нещо да се появи за кратко като следа или спомен за това, че обикновено тук е била ревността, но като цяло ситуацията се приема като нещо приятно. Може да почувстваш не само, че ревността я няма, но и дори прилив на радост.