На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0004. Скво:

Пример за работа със състояния без изход

 

Сигурна съм, че на всеки начинаещ, който практикува процеса на борба с помраченията, му се налага да се сблъсква с такова състояние, когато няма желание, а ако го има, то няма желание да ги реализира, липсва устременост, неопределено сиво състояние запълва всичко. Това състояние се характеризира още и с това, че да започнеш нещо “старо”, което преди е било интересно, вече е невъзможно – неговата привлекателност вече я няма, старият навик да се потапяш до самозабрава в глупостта в значителна степен е отстранен, като се получава един вид зависване между небето и земята. Усещането е такова, всякаш се озоваваш във вакуум, в който нищо не прониква – нито желания, нито интереси, нито стремеж.

Първото нещо, което е необходимо да се осъзнае в това, на пръв поглед, състояние без изход, е че с него може да се работи, и дори ако липсват сили нещо да се промени, може да се започне изследване на самия себе си в т.нар. състояние “нищо не се случва”. То не се явява нещо устойчиво и независимо от твоите усилия. Може да се научи дори към тази ситуация да се подхожда конструктивно. В това се изразява и безупречността: ако липсва стремеж, може независимо от всичко да продължаваш да правиш усилия в това направление, в което ти се е искало да ги правиш, когато е имало стремеж, дори ако сега имаш чувството, че усилията ти отиват на вятъра и няма никакви резултати.

Изследването на състоянието на тази тотална сивота е малка, но все пак крачка към освобождаването от нея. Може да се започне класификацията на това състояние, като се дели на съставни, гледайки как то се променя в зависимост от едни или други действия и в процеса на това действие всичко веднага започва да се променя. И ако намериш дори някакви намеци за “изход”, то веднага се нахвърляш на тях и ги изкарваш на бял свят. Ще дам пример за това, какво правих всеки ден до тогава, докато всички показатели на моето състояние от нула не се покачиха до тези нива, когато отново започвах да изпитвам устременост, радост и започвах да изпълнявам ежедневните неща, изхождайки от тези ОзВ.

Начално състояние:

• няма усещане за устременост

• няма желание за практически занимания

• редица хронични безпокойства, други НЕ

•  постоянни хаотични отвличания

• възвръщането на вниманието от хаотичните отвличания става много трудно. Практически е невъзможно да се почувстват ОзВ.

• физическата активност е в нормите

• почти е невъзможно да си направиш равносметка за това, какво и защо правиш, пълна автоматизация на действията

• отстраняването на НЕ е много трудно. Отъждествяване с тъга, самосъжаление, мисли за твоята нереализация в практиката

• НО практически не се премахва, тъй като присъства като фон и не се осъзнава като негативно

• физическите преживявания отсъстват

• липсва желание за впечатление

• светът се възприема бледо и плоско

• недоверие в собствените сили

 

Мерки:

 

• постоянно внимание към присъствието на НЕ. Постоянни усилия за премахването на всико, което по някакъв начин дори и отдалечено да напомня за НЕ

• хората да не се гледат в очите (като начало в продължение на 3 дена)

• да се спре практикуването на секс, да не говорим за  оргазмите

• изследване на хаотичните отвличания – писмено записване на появяващите се мисли с последващ анализ на тяхната тематика – ежедневно в течение на 1 час.

• изясняване на проявяващите се безпокойства, съставяне на техния пълен списък

• изследване на концепциите, открити в основата на хроничните безпокойства – ежедневно в течение на 1 час.

• физическо натоварване: йога, тичане и разходки в гората

• максимално ограничение в яденето, в това число пълен отказ от месна храна

• тренировка с цел усилване възвръщането на вниманието от избрани обекти – 1 час ежедневно

• възвръщане на вниманието от хаотичните отвличания в течение на деня

• анализ на мисловните процеси – или има място за продуктивно разсъждение (например, аз мога да изследвам концепциите), или има автоматично предъвкване на образите и ситуациите.

 

Равносметка на деня:

 

*) Аз практически постоянно се намирам в НЕ, но предпочитам да им се отдавам, да им се осланям, а не да ги отстранявам: безпокойство, ревност, самосъжаление, тъга, отчуждение, комплекс за непълноценност.

*) Когато страдам (т.е. когато изпитвам НЕ), започвам да търся несъвършенствата на онези, които “предизвикват” моите страдания, независимо от това, че прекрасно разбирам, че никой не “предизвиква” тези НЕ в мен. Аз сам решавам да ги изпитвам по навик или изхождайки от концепциите. На мен даже ми доставя удоволствие да намеря слабото место на този човек и да размишлявам по тази тема, вместо да обърна внимание на своите НЕ и да се заема с тяхното отстраняване.

*) Осъзнаване на необходимостта да се върна в самото начало – практиката за отстраняване на НЕ, и да се съсредоточа само върху тази работа. Не съм в състояние незабавно да отстраня някои НЕ и ме е срам да си призная дори на самата себе си (да не говорим за някой друг), че аз се намирам в помрачение.

*) Практиката за не-гледане в очите позволява постоянно да се помни това, да не се започва автоматически да се нагаждам към помрачените състояния на другите хора. Освен това вниманието не отива, за да се получат впечатления от наблюденията на други хора, на акцентирането върху ВД за това, какво мислят другите за мен.

*) Забавянето на реализациите на сексуалните желания води до общ ръст на интензивността на желанията, в това число и желание да се борим с НЕ и концепциите.

*) Искреното осъзнаване на необходимостта всичко да се започне отново, т.е. съсредоточаването върху отстраняване на НЕ ме изпълва с радост.