На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

 

0006. Пси:

ПЕ – положителен еквивалент на НЕ

 

В един от дните възникна осъзнаване на липса на ПЕ. Тук трябва да се уточни, че ПЕ - това не са ОзВ, а именно позитивни еквиваленти на НЕ. Странно, но беше неприятно и глупаво да ги почувствам. Например, направиха ми комплимент. При това изглежда заслужено и аз се зарадвах: “чудесно е, когато те оценяват по достойнство”. И веднага успях да проследя как от тази емоция, все едно от поток, потекоха ручейчета: почувствах превъзходство и момент на безпокойство-съжаление-опасение да бъда недооценена, т.е. разбрах, че проявата на ПЕ неизбежно води до НЕ, и обратно.

По такъв начин, с увеличаване на опита за премахване на НЕ и проследяването на намиращите се в основата им концепции стигнах до извода, че голяма част от концепциите се явяват също така база за позитивните еквиваленти на НЕ. Целенасочено употребявам тук термина “еквивалент”, тъй като считам, че ПЕ и НЕ са две глави на един дракон, а условната окраска на тези глави й придаваме ние със силата на концептуалното мислене.

За да не бъда голословна ще приведа няколко примера. Взимаме първата попаднала НЕ. Нека това бъде раздразнението. Типова ситуация: аз спя, току що съм заспала. Буди ме телефонен звън. Реакция – раздразнение. Търся концепция. “Всичко трябва да се случва така, както аз го искам, както на мен ми е удобно. Нищо не трябва да ми пречи”. ОК, концепцията е ясна и подлежи на разсейване, но аз ще продължавам да хващам за нея, ако изпитвам задоволство-радост-удовлетворение, когато всичко протича така, както аз го искам. И по този начин ще продължавам да считам, че тази концепция “заслужава съществуването си”, но няма да си давам сметка за това. Със своето задоволство аз създавам условия за възникване на недоволство, а разсейването на началната концепция се превръща в къртовски труд: крачка напред, две назад.

Или, например, завист. Ситуация: чета “Път към ясно съзнание”, абсолютно не разбирайки това, което е написано, но пък искам нещата да ми се изяснят. Аз – не го разбирам, а “всички други” го разбират лесно. Една от моите реакции – завист към “по-развитите”, към по-свободните. Търся концепцията. “Колкото повече свобода има човек и някакви “хубави” качества, толкова повече той знае, разбира, толкова е по-добър от този, който тези е лишен от тези качества” (или “по-добър” от самия себе си преди да придобие тези качества). И сега, ако аз изпитвам някакви приятни емоции от мисли, че аз съм добра, или че аз знам японски език перфектно, или от това, че хората се допитват до мен за съвет в трудни жизнени ситуации, то по този начин аз продължавам да култивирам горе посочената концепция.

Отиваме нататък. Ревност. Съпругът ми изневерява. Аз ревнувам. Концепция: “мъжът не трябва да изневерява на жена си”. И когато аз се чувствам радостна от факта, че съпругът ми е верен и че за него други жени не съществуват, то по този начин аз все повече вкоренявам тази концепция. Излиза, че когато поискам да получа ПЕ, аз укрепвам концепциите, от които се опитвам да се избавя. До тогава, докато позитивните еквиваленти на НЕ се явяват привлекателни възприятия, възниква противоречие между разностранни желания, но когато аз започвам да забелязвам колко силно трови самото изпитване на ПЕ, то противоречието изчезва.

Подобни вериги могат да се построят и в обратна посока, започвайки от ПЕ посредством концепцията към еквивалентната НЕ (радост от придобиване – “има вещи, които по определение са МОИ” – тъга от разваляне, съжаление при загубване и т.н.).

Ако много лесно почувстваме силно желание за премахване на НЕ (все пак много от тях не особено внимателен към себе си човек нарича “страдание”, с което подчертава силно нежелание да ги изпитва), то по отношение на ПЕ първоначално такова нещо не се наблюдава. ПЕ за много хора, особено за тези, които постоянно изпитват НЕ – това са желателни възприятия и само откриването на концепциите, лежащи в техните основи, позволяват да се убедим, че и НЕ, и ПЕ растат от един и същи корен. Колкото по малко човек изпитва НЕ, толкова по-малко привлекателни за него стават ПЕ, а когато започнат да се проявяват ОзВ, тогава по отношение на ПЕ възниква почти толкова явно нежелание да бъдат изпитвани, както и по отношение на НЕ.

Да откриеш единния концептуален корен при НЕ и ПЕ + явен разбор на концепциите – това е подкопаване на концепцията от две страни.

Как да не сбъркаме ОзВ с ПЕ? Например, как да отличим а) радост от нежност, симпатия, ясност и б) “радост” от придобиване на вещ? Първо, целесъобразно е да се прекрати използването на една и съща дума за две крайно различни възприятия и вместо “радост” аз ще казвам “задоволство” в случай на обладаване от ПЕ, тъй като тази дума носи по-ясен за ПЕ оттенък.

Второ, аз използвах тук своя любим въпрос “защо?”. Например, когато възниква изблик на ПЕ, аз се питам – защо се радвам? Ако отговорът семантически означава обладание, значи като минимум тук е примесено задоволството, а ако отговорът семантически не обозначава обладанието, значи това са ОзВ. Другите начини са описани в книгата на Бодхи.

Но това е само разсъдъчен начин за различаване, а като краен резултат превес има това желание, което се оказва по-силно. Ако възникне извод, че дадена емоция се явява ПЕ, но в този случай ще бъде проявено силно желание тя да бъде изпитана, то тя ще започне да се изпитва, след което общото състояние ще става все по-лошо и по-лошо. В резултат на това ще се появи спад във всички желания, ще изчезнат другите ОзВ. Този опит може да окаже влияние на това, че ще възникне желание, желание за отстраняване на ПЕ, което ще бъде по-силно от желанието да се изпитат, а именно желанията да доведат до изменения. Така се получава и превесът от задоволство към радост от отстраняване на ПЕ, радост от изпитване на нови ОзВ, които ще започнат да се проявяват в този случай.

Ако отговорът на въпроса “защо” е, например, такъв: “защото днес успях да свърша това, което бях запланувала”, то аз веднага ще попитам себе си: “значи, ако това не ми се отдаде, аз трябва ли да се огорчавам?” – и задоволството бързо отслабва. Или: “аз се радвам, защото се вижда видим прогрес в практическите занимания”. Въпрос: “значи аз ще се дразня и ще се самообвинявам, ако видим прогрес няма? А може дори да се случи откат или изпадане от практиката. Излиза, че в този случай аз трябва да изпитам НЕ? И задоволството изчезва.

Фразата “задоволството изчезва” при помрачените хора автоматически означава, че възниква недоволство, но у тези, които се занимават практически с отстраняването на НЕ това не е така – когато при практикуващия изчезва задоволството, а всякакви други опити за възникване на недоволство моментално се пресичат, започват да се проявяват ОзВ. Така че когато говоря , че задоволството се изпарява, това не значи че аз от радост преминавам към мрачно състояние, печал и т.н. Аз заменям отровното задоволство, отстранявам още по-отровното недоволство и именно тогава започвам да изпитвам радост от проявата на ОзВ. Когато се изпарява концептуално обусловеното задоволство, тогава разбираш съвсем ясно какво тежко бреме е; тогава на свой ред идва чувството на освобождаване и колкото и леко, неясно, едва различимо да е то, то носи в себе си вкуса на истинската свобода. Липса на радост след отстраняване на концептуално обусловеното задоволство няма – идва ясно изразено чувство на освобождение. То и се явява критерий за това, че позитивният еквивалент на НЕ е отстранен успешно, а ако след премахването на ПЕ това тихо, но пронизващо чувство на свобода не възниква, то това означава, че аз съм си позволила да проява в себе си битов автоматизъм – да бъда безрадостна, вместо да изпитвам задоволство.