На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0010. Pmeson

Типичен разговор с типичната майка

 

- Кажи, ти обичаш ли малките деца?

- Да, аз ги обожавам, много ги обичам. И много ми се иска да имам внуци.

- А ако аз не харесвам децата, ако те не са ми нужни?

- Ето, разбира се. Какъв егоист трябва да си, за да ме лишиш от такава радост.

- Добре, да предположим на мен ми се прииска и аз ще си взема дете от детски дом, как ти ще се отнасяш към това дете?

- Това не става, що за глупост?

- Добре де, ще го обичаш ли, все едно е твой роден внук?

- Разбира се, че не.

- Тогава защо каза, че обичаш малките деца?

- Ама сравнение направи. Онова е чуждо дете, а това е моя родна кръвчица.

- Т.е. обичаш, но само “свои”.

- Някакви глупости ми говориш (ядосва се)

- И все пак – обичаш или не обичаш?

- Добре, обичам.

- Тогава защо каза, че дете от детски дом ще обичаш по-малко?

- Така, какво има тук непонятно?

- Не разбирам, затова и питам – един път обичаш, друг път не обичаш. Значи ще обичаш повече твоите внуци?

- Да

- А ако син нарече собствено си дете храненик, тогава какво?

- Ама че глупости (много се ядосва, няма желание да продължава разговора)

- Кажи тогава какво означава “родна кръвчица” – еднаква кръвна група?

- Все едно не разбираш, глупак такъв, прости ми господи

- Т.е. какво излиза – ти ще провериш дали това е “твоя кръвчица” или не, и в зависимост от резултата ще обичаш детето повече или по-малко?

- Не искам с теб за разговарям, върви си.

- И все пак?

- (обърна се и замълча)

 

Също така проведох разговор с майка ми за това, че моето сегашно присъствие вкъщи не означава, че аз съм длъжен да изпълнявам каквито и да е домашни задължения, освен в тези случаи, когато има съответствие между желание или взаимна ясна договореност, съгласувана по точки. Дълго обяснявах, с популярни методи, с прости примери, имах желание да обясня така, че да проумеят – все едно обаче, че говоря с компютър, едни и същи концептуални доводи се повтаряха в кръг многократно, постоянни “ти си длъжен” и “ти си задължен”. От тиха мирна женица майка ми се превърна в разярено отровно същество, стремящо се да предизвика съжаление към себе си и тъй като това не дава резултат, демонстрира злоба и отвращение. Поразително – това никога не е било толкова ясно изразено. Добър фронт за работа с привързаността към хората.

Подобни разговори, това е прекрасна възможност да прекратиш автоматичното доизмисляне на хората, тъй като когато разговорите текат по стандартните клишета на празните вежливи беседи, всичко е чудесно. Но ако само започнеш искрено да се опитваш нещо да изясниш, хората веднага стават такива, каквито всъщност са.