На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0013. Рис:

Личното възприемане на Бодхи (2002-ра година)

 

Ако се случи така, че ти започнеш да общуваш с Бодхи, най-вече лично, а не през Интернет, то е възможно ти да се сблъскаш със същите трудности, с които и аз. В крайна сметка у много забелязвам почти същото, което съм наблюдавала и у себе си. Може би моята статия ще помогне това да бъде изяснено.

Това чувство, което се е появило у теб от неговите художествени разкази, в реалния живот може да се окаже съвършено противоположно. Аз, когато за пръв път видях Бодхи, се учудих на това, че той по мое мнение беше крайно недружелюбен (не само към мен, а към всички хора изобщо). Това се изразяваше не в наглост или грубост, а в това, че той не изглежда приветлив. Той пише за ОзВ (и пише така, че това поражда силен отклик), отстранява НЕ, и ми се струваше, че това би трябвало да го направи по-открит, да изглежда щастлив, но реално ти виждаш човек, който на пръв поглед е достатъчно хладен и странящ от хората по принцип и някакво особено щастие в него не се вижда. За мен това беше много странно, така че сияещ щастливец с разперени обятия в Бодхи ти няма да видиш.

В общуването с Бодхи, особено ако то не е за един ден и дори не един месец (не е важно как – реално или с писма и конференция), може да се забележи следното. Много често е праволинеен и даже рязък в изразяване на своето мнение, отношение. Той, разбира се, подробно ще обясни на какво се дължи това мнение, но думите му от това не стават по нежни. Тази рязкост може да се приеме за каквото и да е. Всеки ще види своето. Най-често се създава впечатление, че той е несправедливо категоричен, упорито настоява за своята гледна точка и изисква ясна и аргументирана обосновка. Тази рязкост е като скалпела на хирурга. Тя е проявление на безкомпромисна искреност. Бодхи е безкомпромисно искрен човек, и ако той поиска да направи нещо, то той го прави. Или да, или не – без никакви увъртания. И точно такъв подход той има към другите хора: ако искаш да постигнеш премахването на НЕ – обърни се наопаки, покатери се на стената, приложи свръхусилие, но го направи на всяка цена. И възможно е Бодхи да е единствения човек, който ще ти каже така – “ти се държиш като нищожество и на този момент ти не си способен на нищо, тъй като аз съдя по резултатите, а не по лозунгите”. И за да се постигне резултат е необходимо да оставиш твоята обидчивост и да действаш, и когато положиш свръхусилие, то сам ще разбереш колко мекушав си бил и ще разбереш, че той е бил прав. Ако искаш да скъсаш с помраченията, необходимо е точно да късаш, и ако искаш да отстраниш НЕ, необходимо е именно да ги отстраняваш. Тук няма никакви варианти, няма компромиси – или НЕ е премахната, или не е.

Той няма да те погали по главата, няма да ти каже “горкичкият ми” и че всичко ти се е получило. Той просто ще ти даде препоръка и ако ти не я последваш и се обърнеш към него още един път, то той може рязко да ти каже, че тъй като ти не си изпълнил предишния му съвет, то няма смисъл да го питаш нещо друго. За това ако искаш състрадателен и “влизащ в положение” приятел, то ще ти се наложи да потърсиш на друго място – Бодхи за това не става. От своя опит виждам, че общуването с него трябва да се дозира така, че бидейки често близо до теб, да не стане поредния ти навик, част от всекидневието ти.

Бодхи – това е човек, за когото никак не е трудно да се повярва, че целият си живот е посветил на начините за освобождаването си от всичко механично – от и до. И ако на теб не ти достига общуване и е станало така, че Бодхи е единствения с когото може да си поговориш, ти ще бъдеш жестоко засегнат от неговото отношение. Когато се намираш близо до Бодхи, на теб ти остава единствено варианта на 100% да бъдеш ангажиран със същата практика, и колкото по-дълго в теб съществува искрен интерес и стремеж към свобода, толкова по-близко ще усещащ Бодхи. И той тебе. Ако изгаряш от стремеж да се освободиш от помраченията, от стремеж към озарени възприятия, то със сигурност няма да намериш по-близък човек от Бодхи на тази земя – никой няма да ти отдели толкова време, внимание и всичко друго. Ако твоят стремеж изстива, то няма да намериш по-хладно отнасящ се и безучастен човек към теб от Бодхи.

Неговата праволинейност и категоричност може не само да обиди, но и да доведе до обратния ефект. Моят основен проблем се състои в това, че аз съм склонна да се доверявам на повече на мнението на другите, отколкото на моето, ако това мнение е изказано уверено, а аз се съмнявам – така ли е или не. По тази причина, слушайки Бо, в мен се сформира стереотипът “умен чичко”, който винаги знае какво иска да прави, когото може да попиташ за всичко и винаги да се ръководиш от неговото мнение. Трудно ми беше да не се поддам на това, тъй като на практика аз вижда, че това, което той говори е всъщност истината. И от една страна този умен чичко може да разясни и да даде съвет, а от друга страна ти започваш да се страхуваш от него като от строг учител или родител. Ти преставаш да чувстваш и да виждаш в него жив човек, а от това се губи най-важното – ти не чувстваш в него искреност, пред теб все едно се намира робот, изричащ истини и изискващ яснота във всяко твое действие, във всяка мисъл. В резултат на местото на единия концептуален слой, че ТРЯБВА да се уважават възрастните, да се подрежда стаята, да се поздравяват всички за рождените им дни, възниква друг – ТРЯБВА да се отстраняват емоциите, ТРЯБВА да се прекъсват отношенията с роднините, ТРЯБВА през цялото време да се отдаваш на практиката, а това е такава не-свобода. Започваш през цялото време да се чувстваш недостатъчно устремен и появата на НЕ, което и без това е достатъчно неприятно, се покрива с нова НЕ – от това, че ти си изпитал тази, първата. Бодхи може да стане твоето ново семейство с нови правила и традиции, но това е най-глупавата илюзия, защото никакви правила и традиции при него няма. Това е резултат от моето изкривено възприемане. Та, нали ако започнеш да се “подчиняваш” на някого, а не да го “слушаш”, то няма значение кой е този човек. Когато се подчиняваш, ти си вече роб. Решаването на този проблем трябва да става извън зависимостта на този, който е до теб. Уверена в това, че познаването, че такова помрачение е възможно, може да помогне избягването на религиозния подход към Бодхи. Предлагам да си даваме отчет за това, че когато той ти предлага да се прави нещо, то дори и да изпитва радостно желание от това ти да го направиш по този начин, но няма механични предпочитания, т.е. няма да те похвали и да ти се скара. Това не е татко, който ти желае “доброто” и те пита строго. Той може да констатира – да, ти направи това, или не, ти нищо не си направил, но това не е резултат от неговото отношение – това е констатация. Представи си, че Бодхи е измерителен прибор. Той дава оценка. Това може да се нарече “индекс на Бодхи”, но изпълняването на самите действия е доброволно. Искаш да се лекуваш – лекувай се, не искаш – продължавай да се разлагаш. Бодхи иска в теб да се появят ОзВ, да нямаш НЕ, и колкото повече ОзВ има в теб, толкова по-ясно чувстваш неговата симпатия. Но той ясно си дава сметка в това, че свобода може да получиш само със своите собствени усилия и никой нищо не е в състояние да направи за теб.

Има още един аспект за възприемане на Бодхи – като умен и вещ по всички въпроси. Той се проявява също така при хората, които са неуверени в себе си. Виждайки как се държи Бодхи и разбирайки, че това е неговото свободно проявление, ти може да започнеш да правиш същото, т.е. да копираш неговите маниери на общуване, маниерата на изказване, оценяването и като резултат ще мислиш и ще говориш същото, което и той, но свобода няма да почувстваш. Все пак значение има не формата, а яснотата и искреността. Няма разлика на кой подражаваш, ако то е чисто формално. Ще си останеш същия глупак, ако започнеш механически да подражаваш на Буда за това как той седи или яде. За мен това беше сериозен проблем: говоря нещо, смисълът на думите е точно такъв, какъвто искам да бъде, но начинът на изложение е точно като на Бодхи (аз това сама го чувствам) и от това думите стават празни и неискрени. Най-интересното е, че когато се освобождаваш от тази матрица, осъзнаваш, че тя не е твоя, и започваш да говориш както ти искаш, то може да видиш с удивление, че това, което наговори, има същия смисъл и даже сходна форма, но това вече е друго – това е твоето, а фактът, че отстрани то изглежда като това на Бодхи вече съвсем няма значение.

Изводът е такъв – всички твои помрачения, които те карат да бъдеш зависим от другите хора, близко до Бодхи благополучно ще се превърнат в зависимост от Бодхи. Механизмът на действието на помраченията ще сработи независимо от обекта, към който е насочен.

Има още много съществени и сложни за разбиране моменти. По-горе написах за това, че ако ти всъщност гориш от да измениш себе си, твоя живот, да се откъснеш от блатото на ежедневието и сивотата, то ти ще чувстваш Бодхи като много близък човек. Обаче тук също не всичко е еднозначно. Не може да се каже, че Бодхи, е уред за отчитане на твоя стремеж, че видите ли един път ти обърне внимание и това вече значи, че имаш успех, а ако е неприветлив, значи няма напредък. Четейки книгата и осъзнавайки съдържанието на предложените от Бодхи методи, аз виждам, че той “от и до” е изучил цялата тъпотия, която се намира в хората. Следвайки изработените от него методи аз виждам, че за да разбера добре всичко това, да го проследя в себе си, е необходимо да бъдеш МНОГО искрен човек. Да не се притесниш и да се страхуваш да си признаеш, че ти си абсолютно магаре, че главата ти е тъпкана с правила без каквато и да е основа, кое е хубаво и кое лошо, че ти на всичко реагираш механически без да се замисляш и че практически цял живот ти се занимаваш с това, да мислиш за това, какво другите мислят за теб, как гледат на тебе или си спомняш вчерашния ден, или пък мечтаеш за предстоящия обед, или си представяш как утре ще излезеш навън в нов костюм и всичко от този род. Всичко е изградено на това, че ти постепенно започваш да виждаш твоята мизерия. Лично за мен да си признавам всичките тези неща беше и си остава много неприятно нещо – нали толкова ни се иска да бъдем умни и значими, нали всички към това се стремим... Книгата на Бодхи – това е неговото признание в това, че той е бил пълен глупак, свръхпомрачен човек. Та, как иначе той би могъл да изследва всичките помрачения, без да ги е изпитал на свой гръб, без да е бил тъпо, злобно и механично същество. И точно това означава да бъдеш искрен – да погледнеш истината в очите, каквато и да е тя.

Разсъдъчно осъзнавайки тази искреност у Бодхи, в реалното общуване аз често не я забелязвам. Обяснявам – защо и как това се случва. Много често поведението на Бодхи може да има ярко изразен недружелюбен оттенък – може да ти се стори, че той е твърдоглав, не се съгласява с това, което не се потвърждава от неговия опит, иска да дава само такива съвети, каквито иска да даде и упорито отказва да играе по твоята свирка и да ти даде съветите, от които имаш нужда. Възможност да разбереш как са нещата всъщност може да даде само твоят опит – ако ти попиташ за съвет, то последвай това, което той е написал или казал, и ще изпиташ на свой гръб, че кои да е механически предпочитания и искреността – това са несъвместими неща. Всичко, което прави и описва Бодхи, води до това, че помрачената съставна от твоята личност се разтваря, а озарената се усилва. Колкото по-нататък чета книгата на Бо, колкото повече правя това, което искам, толкова по-ясно става, че е невъзможно достигайки до екстатични ОзВ, след като си изработил толкова ефективни практики, да останеш същество с някакви помрачени желани. Отново от свой собствен опит виждам, че е невъзможно даже да се проникне там, ако ти дори и малко си отдаден на НЕ. Когато ми се отдаде да се откъсна от кръга на ежедневните състояния, тогава аз мога да разбера приблизително за какво пише Бо. Аз не само успявам да попадна там, а дори все едно за миг успявам да погледна в този друг свят, където Бодхи се чувства като риба във вода – виждам колко много знае и попадайки там, аз виждам това, което и той. С всяко усилие аз все повече разпознавам в това, което виждам, това, което някога съм чела у Бодхи. С всяко ново усилие – все повече. Все едно преминавам по неговите следи без да губя нито капка от своята индивидуалност – какво значение има това дали някой преди теб е изпитвал това или не, важното е ти сега да го изпитваш.