На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0014. Рис:

Концепция: “животът е неизбежен източник за страдания”

 

Днес като на длан видях, че в мен има една убеденост за това, че животът, това са страдания, това е трудна работа и в него няма място за радост. Тази концепция е залегнала толкова дълбоко, че аз абсолютно не съм я съзнавала. Нали ако някой ме попита, то аз, разбира се, ще отговоря, че страданието е нещо ужасно, в живота има много радости, особено ако премахнем НЕ и другите помрачения. Ето това е коварството на концепцията. Все едно е дълбоко подводно течение, което е невидимо за очите и определя посоката на твоето движение, “вкусовете” в живота, въпреки че на повърхността водата може да се движи в противоположна посока. Концепцията за това, че животът е страдание независимо от всичко, отначало ме кара да съм подвластна на всичко мъчително и даже търсейки тази мъка. Като цяло аз сама избирам тези мъчения, защото съм сигурна, че така трябва да бъде. Това са толкова елементарни думи и аз не веднъж това съм го разбирала, но всеки път това за мен е като откровение – по дяволите, та АЗ СЕ САМОИЗМЪЧВАМ! Има чудесна фраза – “приемам мъката”. Точно така е. Ние именно приемаме, доброволно отдавайки се на тези мъчения. Казвам “ние”, защото виждам наоколо такива измъчени хора, носещи бремето (по друг начин не мога да го кажа) на този живот. Откъде да разбера, че животът – това не са страдания, като навсякъде и по всяко време виждаш как всички животът ни бие, как на никого не му е лесно.

И, разбира се, не е възможно да се бориш с НЕ, ако смяташ, че те са законна и неразделна част от живота. Оказва се, че аз съм тази, която им дава право за съществуване. Погледнах на тази част от живота си и останах поразена. Моето утро е следното: аз трябва да ставам, някъде да ходя, нещо да правя. Ако аз съм “длъжна” да го правя – значи аз се мъча. Но аз чувствам, че трябва да съм “длъжна”, аз не мога да не съм длъжна на някого за нещо, поради това дори и с усилие, аз обличам кожата на роба, който на всички за всичко е длъжен. После работата – пак същото. Аз чувствам, че там съм задължена на всички, а най-важното – аз съм длъжна да работя (забравяйки за това, за какво всъщност това ми трябва, че това ми дава възможност да спечеля, да реализирам радостни желания и да получа удоволствие – за удоволствие или радост тук никой не споменава). И работата, която аз си избирам, е именно такава, която доставя огромно количество задължения. Аз съм счетоводител, а ако някой не знае – да бъдеш счетоводител в Русия, това означава да бъдеш постоянна жертва на практически ежедневните промени в законодателството, изпълнение на абсолютно безмислени изисквания на данъчните и прочие организации. Усещаш, че тази работа е създадена за хора с робо-мазохистични наклонности, които получават удоволствие от това, че всички подред се подиграват с тях. Въпреки че във всяка работа може да намериш възможност да се помъчиш. Това също успешно съм го правила. Както се казва – “желание да имаш”. Струва ми се, че дори и да имам избор, аз избирам тези обстоятелства, при които ще се мъча повече.

Днес успях да се откажа от НЕ. Това е много лесно – аз просто се отказвам да страдам. В това дори няма усилие. Аз страдам и се питам – “защо”? Преди не осъзнавах колко не го искам и това, че животът е длъжен да бъде тежък, е било мое дълбоко убеждение. А тук всичко е ясно – защо да страдаш? – разбирам, че няма защо и от това страданието изчезва. Колко е просто само, дори не мога да се успокоя! Погледнах се в огледалото и видях друг човек – откъм черти нищо не се е променило, но виждам много красиво и силно лице. Да бъдеш красива е също много просто.

Да направиш такъв “изкоп” под концепцията щеше да е невъзможно, ако преди това не прилагах огромно количество усилия за директното отстраняване на НЕ и по този начин нямаше да създам в тях временен прозорец, в който да се внесе малко яснота. Това не означава, че вече съм свободна от тази НЕ, тъй като остава механичният навик да я изпитвам, която все едно ще се наложи да премахвам с директно усилие, докато не бъде създаден нов навик, за да не изпитвам тази НЕ. Пък и концепцията току що е преминала в очевидно лъжовна област и сега ще трябва да се приложат усилия за нейното механично избутване – например, с помощта на практиката за механична замяна. Все пак се постигна ново ниво на свобода – аз получих възможност да възприема нов приток на ОзВ.