На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0017. Пси:

Анализ на влечението да бъдеш жертва

 

Удаде ми се да разгледам в себе си мощно подводно течение, незабелязано преди. Не съм го забелязвала, защото напълно се асоциирах с него и да погледна отстрани на него беше невъзможно. Тоя е явлението – желание да бъдеш жертва (на обстоятелствата или несправедливото отношение на другите). Ролята на жертвата по някакъв начин постоянно ме поглъщаше и се включваше механичната потребност да и подражавам, въпреки че ако ме попитат дали искам да бъда жертва, то щях да почувствам недоумение. Кой ли иска да бъде жертва? Освен това един път ми бяха вече казали за тази моя склонност и аз откровено се замислих над това, но яснота в онзи момент нямаше, тъй като нямах достатъчен опит да се самонаблюдавам. Пък и нямаше достатъчна нужда от самонаблюдение. Сега имах възможност да видя механизмът на желанието да бъдеш жертва директно в процеса на премахване на самосъжалението. Директното усилие по премахването работеше, но аз исках да поработя и на втори фронт – да намеря неговите концептуални корени.

Защо ми става жал за себе си? Аз съм самотна, хората около мен ми отделят твърде малко внимание, аз съм оставена жена с дете-инвалид, и изпълнението на елементарни битови дейности, такива като отиване до магазина, взимане на вана или посещение на лекар, стават сериозен проблем. Да не говорим за моето “лично време” – готов сценарий за роля на “жертва”. От друга страна трезвото разглеждане на обстоятелствата не дава яснота – както точно ме прави нещастна. Освен това всичко е във възможностите ми да го променя, ако поискам, но парадоксалното е, че не искам да променям нищо. На мен И ТАКА МИ Е ДОБРЕ. Луда работа! Просто е създаден стереотип, че в горе описаната ситуация (между другото, както се изясни, тя далеч не е единствената) човек се явява “жертва”, значи, следователно, трябва да се чувства като такава. И аз по някакъв начин се идентифицирам като “жертва” в съответствие с шаблоните, моментално се превръщам в нея без да имам никакъв избор. А “жертвата” съответно трябва да “страда”, т.е. преди всичко да изпитва САМОСЪЖАЛЕНИЕ. Възниква сериозно противоречие: от една страна аз се стремя да се освободя от НЕ, а от друга признавам нейното пълно правомощие, тъй като се опитвам да съответствам на ситуацията. Получава се затворен кръг. Ако много години подред си “съответствал на ситуацията”, т.е. било ти е свойствено при определени условия да изпитваш определени НЕ, то при възникването на тези условия или на някой от компонентите им, сработва инерция, и ти се спускаш по коловоза и отново изпитваш НЕ. Опитът да ги отстраниш води до объркване: как така ти не се опитваш да страдаш в ситуация, когато това е “естествено” и даже “задължително”. И това се отнася не само до САМОСЪЖАЛЕНИЕТО, а и до всяка друга НЕ.

Наблюдавайки по-нататък аз разбрах, че ролята на жертвата е една от моите “любими” роли. Възпитавана съм така, че човек винаги е длъжен да жертва нещо: здравето си заради вилата и запасите за зимата, свободното време и възможността да се занимаваш с любимите неща заради семейството, децата, реда в къщата, “законите на човешките общежития” и други глупости. А защо – никой не ми обясняваше. А никой всъщност не е и питал. И ако в детството или ранното юношество ролите на жертва са били епизодически, то фактът че съм омъжена, да не говорим за раждането на детето, накара схемата да работи на пълни обороти. Отвори се обширно поле за “саможертва”. Ролята на жертвата стана самостоятелно явление, заживя своя живот по своите закони и веднага щом възникна ситуация, свързана със “саможертвата” или със “самопреодоляването” или със “незаслуженото отношение”, то процесът се включваше автоматично: “аз” изчезвах, отстъпвайки сцената “на нея”. И през цялото време това беше една и съща “жертва”, задвижвана от същите тези механизми, имаща едни и същи реакции. С времето са се изработили много отключващи механизми, привикващи “жертвата” към живот. Стигна се до там, че достатъчно условие за неговата поява е могло да бъде просто присъствието на човек (почти всички мои познати ), при което аз понякога се чувствах жертва, или да се намирам на това място, където ми беше свойствено да играя своята роля (почти всички места, където ходя доста често ).

Същността на “жертвата” е да преодолява, т.е. колкото и парадоксално да звучи, “да бъде силна” въпреки обстоятелствата! Именно този нюанс преди не ми позволяваше да стигна до разбиране на ситуацията. Работата е там, че извършвайки преодоляване, по този начин аз отделях ситуацията от всички други явления като несправедлива и незаслужена от мен, но аз трябва “да бъда силна” и аз ще преодолявам, т.е. ще се самозалъгвам: “ето, той не ми отделя достатъчно внимание, а аз, разбира се, не заслужавам такова отношение, но след като той е такъв, голяма работа” или “аз съм болна, нямам сили дори до тоалетната на отида, а никой не се интересува, не ме поглежда, никой дори чаша вода не ми подава, но аз нали съм силна, аз ще докажа, че аз съм способна да се справя с всичко, а не като някои други”. Ето и още един интересен пример: реплика от страна на родителите: “ние не си дояждахме, не си доспивахме, за себе си изобщо не сме мислили, правихме всичко за децата, а ти тук се занимаваш с твоята философия, зачеркна всички ценности. Както и да е, Бог ти е съдия”. Т.е. “жертвата” доказва на самата себе си, че тя не е жертва, тогава когато напълно е съгласна с несправедливостта на обстоятелствата, което всъщност я прави “жертва”. И най-интересното е, че преодолявайки или не преодолявайки, “жертвата” все едно продължава да страда наслаждавайки се от самосъжалението. Какво “тя” получава от това е друга тема. Тук, както виждам, съществено се явява осъзнаването на това, че само голямото усилие за преодоляване се явява измислено. Какво да преодолявам, ако няма “по-добри” и “по-лоши” обстоятелства, тъй като не обстоятелствата пораждат НЕ, а аз сама правя избора си – какво сега да изпитвам. Какво да преодолявам, ако аз съм “жертва” само защото се считам за такава? Как нечие отношение или някакви условия могат да повлияят на моята способност да изпитвам онези възприятия, които искам? Така че сега, веднага щом сработи самоопознаването в ситуация, съответстваща на ролята на “жертва”, аз се съсредоточавам именно върху директното отстраняване на НЕ.