На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0019. Скво:

Уж безпричинни НЕ

 

Безпричинни НЕ и НФ не съществуват. НЕ и НФ винаги се поддържат от някакви концепции, но тези концепции могат да бъдат неочевидни.

Когато аз се сблъсках с такъв проблем, като смес от безпричинна загриженост и тревожност, то аз отначало мислих, че това състояние се предизвиква от някаква една концепция, в краен случай от две-три. След месец работа с това състояние (отстраняване и наблюдение при невъзможност от отстраняване) аз открих, че то се поддържа от голямо количество миниконцепции. Например, влизам в мрежата и проверявам пощата. Възниква загриженост и аз разбирам, че тя възниква поради това, че в мен има концепции, че след като аз съм влезнала в мрежата, то трябва да проверя всичко. Ето още един пример за много често срещана ситуация – аз откривам съобщение или започвам да мия чинии или нещо каквото и да било, и по време на това възниква загриженост или тревожност. Това стана защото има концепция, че аз трябва всичко да довършвам докрай. И ако при “големите” неща е лесно да се спреш и да установиш, че действа именно тази концепция, то при малките неща, които аз съм свикнала да правя в продължение на много години, аз не забелязвам този механизъм.

Целият моя живот се състои от малки действия, които могат да се разделят на още по-малки такива, за да видиш в тях тези части, които са обусловени от концепциите или се явяват реализация на механическите желания. Затова първата крачка в работата с “безпричинните” помрачения – това е забавяне на дейността и разбиването на веригата от обичайни неща на паузи.

По време на паузите и забавянията аз извършвам усилия за отстраняване на тревожността и загрижеността и се опитвам да намеря концепцията. Обикновено не се изисква разбор на тези концепции. Ако аз виждам, че загрижеността е възникнала или се е усилила от това, че мисля че чиниите трябва да бъдат измити до край, то обикновено появата на мисълта за това, че мога да измия чиниите така, както искам, се явява достатъчно за това, за да прекъсна тази миниконцепция и да отстраня загрижеността.

Дори желанието да извършиш усилие и да отстраниш загрижеността много често поражда загриженост. Например, търкалям се сутрин в леглото и възниква загриженост и тревожност. Разбирам, че това се случва защото има концепция, че да се излежаваш – това е лошо, а ако е 1-2 часа следобед, то това пък изобщо не е приемливо – трябва да се става. Всяка подбуда към това, че трябва да се “става” поражда моменти на загриженост, защото аз не искам да ставам. Всяка подбуда, че трябва да “остана да лежа” поражда тревожност. Тогава аз решавам да отстраня загрижеността и все пак да стана. И тогава желанието да отстраня загрижеността може да породи друга загриженост. Мисля, че това се случва, защото аз искам да отстраня загрижеността затова, за да извърша концептуално обусловено действие – да стана, защото “трябва” да стана. А точно това аз не го искам. Искам да се излежавам и когато отстраня тревожността за това, че се излежавам, а след това отстранявам концепцията, че “трябва да се става”, тогава аз мога да се намирам в устойчиво светлосиво състояние и да изпитвам удоволствие от “излежаването”. Но концепцията “трябва да ставам” е като шило в задника – точно това нещо предизвиква тревожност и загриженост.

Ако аз сега стана заради тази концепция, то това ще бъде механично действие, а едно механично действие води до друго и аз получавам цяло кълбо от НЕ и ако сега нямам сили да отстраня тревожността, то имам основания да предположа, че и това кълбо няма да отстраня, и като резултат след час ще се окажа в ужасния капан на механичните действия, когато вече няма да бъде възможно да се разбере как да живея по-нататък, какво да правя, защото вече няма да има удоволствия от каквото и да било. Затова аз продължавам да лежа и да премахвам възникващата от това тревожност, изследвайки концепциите, и ставам едва тогава, когато “ставането” се превръща в удоволствие, реализация на радостно желание.

Загрижеността възниква като следствие от конфликт между концептуално обусловените желания. Тя винаги се появява тогава, когато аз правя нещо, което е обусловено от концепциите, това, което ме отдалечава от пълноценността на живота и радостните желания. Загрижеността винаги се съпровожда от “трябва”.

При положение, че и загрижеността и тревожността отравят, почти винаги има желание да се продължава тази дейност, която се съпровожда от тези помрачения, защото аз получавам впечатления и не искам да спирам. Реализацията на механичните желания - в това число е и получаване на впечатления, от които много често не искаме да се откажем. Именно впечатленията се явяват препятствие за това, за да забавим дейността, да направим пауза и да отделим пет минути за отстраняване на НЕ. И именно желанието за впечатления се явява препятствие за това да отстраним загрижеността даже и при забавяне и по време на паузите. Аз мога да прекъсна онази дейност, която се е съпровождала от загриженост и тревожност, да започна да полагам усилия за отстраняването на НЕ, като при това мисля, че сега отстранявам помраченията и ще се върна към тази дейност, в същото време като по-живо действие  би било да отстраня помрачението и отново да проанализирам желанията – какво искам сега. Аз оставам привързана към тази дейност, която е породила загриженост или тревожност, която е била реализация на концептуално обусловени желания и желания за впечатления.

В работата по отстраняване на големите помрачения, поддържани от мрежа миниконцепции, аз искам да стана ювелир. Искам да се науча да проследявам всяко действие, всяко приемане на минирешения. Това се струва невъзможно, но трябва само да попаднеш в поток от удоволствия поне за 2-3 секунди, и веднага се появява силна устременост да се занимаваш с това и когато тя се появи, всички механични и концептуални действия изпъкват. Друг начин не виждам. Отстраняване на НЕ + анализ на всички действия и решения. Сега моят живот – това са няколко минути в потока от удоволствия, когато аз мога да реализирам радостни желания (т.е. такива, които се съпровождат от ОзВ и резонират с тях), после възникват НЕ, загриженост, изпадане от потока на удоволствията, дълга борба (колкото по-дълго затъвах в загрижеността, толкова по-дълго аз бях извън този поток, толкова повече време ще трябва за това да се върна в него). Когато се случва изпадането, единствената дейност, която не отравя – това е отстраняването на НЕ и анализът на всички действия, тъй като всичко друго води до още по-голямо залепване  с 4Н.

 

Стратегия за работа с “безпричинни помрачения”:

 

1.         Ежеминутно фиксиране.

2.         Разделяне на дейността на сектори. Например, работата с компютрите често е съпроводена от загриженост. Интензивността на загрижеността може да се променя в зависимост от това дали се намирам в мрежата, пиша отчет или отговарям на писмо. Тогава всеки такъв сектор аз оценявам с помощта на отделно ежеминутно фиксиране. Удобно ми е в тетрадка, която винаги лежи около компютъра, да провеждам ежеминутно фиксиране така: пиша името на сектора на дейността, под него цифри, обозначаващи средната интензивност на НФ в определена минута, и по този начин всяка вечер аз мога до преценя (оценя) прогреса по отстраняване на загрижеността във всеки сектор.

3.         Веднага щом усетя загрижеността, аз не продължавам дейността, спирам и всички сили насочвам за отстраняване на НЕ. Не се старая да получа впечатления от тази дейност, аз изцяло премахвам вниманието си от всички желания, освен от това, точно сега да изпитвам ОзВ.

4.         Правене на паузи с цел отстраняване на всички НЕ.

5.         Търсене и отстраняване на концепции и миниконцепции. По мое мнение най-сериозните концепции, пораждащи загриженост и тревожност, това са концепциите от типа “аз съм длъжна да направя това и това”, “аз трябва...” и т.н.

Практиката на механическата подмяна – “няма никакви причини за загриженост”; “аз мога да правя само това, което искам”; “аз искам да получа удоволствие”.