На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0021. Скво:

Концепция на последователността

 

Открих мощна концепция – “в моя живот има последователност”. Все едно има нещо, което се явява “линия на живота”. Може да се измени всичко, но все пак има нещо, което сякаш се простира на целия живот. Аз знам, че ако вчера съм си докарала синка на крака, то днес ще се събудя с нея. Също така знам, че вчера съм била помрачено същество и днес съм сигурна в това, че аз съм СЪЩОТО това същество. По подобен начин знам, че у мен има всички характерни особености, възможности и невъзможности, че съм учила в училище, била съм омъжена, родила съм дете. Имам широки концепции, че от това няма къде да се дяна, и че този набор от възприятия, който сега имам на това място, това е резултат от последователното развитие на събитията, които може да се нарекат “лична история”.

Започнах да изследвам и видях, че тази концепция лежи в основата на привързаността и множество други концепции. Аз знам как беше вчера и завчера и съм сигурна, че днес ще бъде същото – все пак днес, това е “продължение” на вчера. Значи днес трябва да бъде горе-долу същото, та нали това е същото това момче, а аз съм същото това момиче. Когато си представям, че нищо не знам за това, което е било вчера, привързаността изчезва – няма никакви представи, никакви очаквания. Възниква удивително преживяване – всичко се ражда ежесекундно, има само “сега”. Възникват мисли, че това е самозалъгване, защото АЗ ВСЪЩНОСТ ЗНАМ какво беше вчера. Започвам да се заглеждам в това “аз всъщност знам”. Има мисъл “това беше”, но къде е това “беше”? Освен това – къде е възприемането на “свързаността”, “последователността”? Има мисъл “аз не можах да отстраня ревността” и сега има ревност, но значи ли това, че аз съм длъжна да я изпитвам? А може би обратно – аз не мога сега да приложа усилия и да я отстраня именно поради това, че съм уверена в това, че не може просто така да вземеш и да прекъснеш тази “последователност”, че “движението” може да бъде само “постепенно”. Представата за жестоката последователност на възприятията не е основана на нещо. Аз просто съм свикнала така да смятам – от ден на ден аз вярвам в това, че има тази последователност и неизбежна постепенност.

Има образ на “тунел”, през който преминава като основна линия  “последователността” – именно такъв образ възниква при мисълта за миналото. Всичко, което можеш да направиш в този тунел, това е да бягаш по-бързо, да дърпаш напред, но “последователността” както е била, така и ще остане. Аз съм принудена да я влача след себе си, все едно разтягам гумено въже, който дърпа назад. В един момент аз разбрах, че това е просто навик да мислиш така и че всъщност няма никакво възприятие на “последователността” или възприятие на “миналото”, а има само мисли за “последователност” и мисли “това беше” и чувство “боли ме крака” – именно това е усещането, което сега го има, а усещането “кракът ме болеше” сега го няма, има само мисъл “кракът ме болеше”. Тогава възникна друг образ – все едно около мене има много врати и зад всяка от тях има нов живот. Именно това е новият живот, най-истинското раждане, без преувеличаване и аналогии. Когато аз отварям вратата и влизам в нея, нищо не остава зад мен, никаква история.

Няма възприятие за цяло същество, което последователно преминава от един стадий към друг. Има само концепция за това, че такова същество има. Няма възприятие за “линия”, има само това, което се възприема точно сега и това разбиране се съпровожда от ОзВ, в същото време когато представата за живот като “свързана линейност” се преживява като тежест – все едно трябва да носиш някакъв товар. Няма възприятие за “последователност” – има само такава дума, мисъл. Ако тази мисъл бъде отстранена, то къде ще съществува тази “последователност”? Тя, бидейки само мисъл, “заедно” с мисълта и изчезва.

Нито един човек не смята събитията от сънищата си за част от личната история, никой не включва в биографията си това, което и видял и преживял в съня си. Ако съпругът ми е изневерил, аз още половин година ще страдам, но ако това е станало в съня ми, аз ще престана да страдам след пет минути, тъй като няма навик да се приписва последователност на света на сънищата. Ако ти си обременена от концепцията “сънят това е знак, указание”, тогава сънят ще стане част от “последователността” и след събуждането ти още дълго ще се мъчиш, ще размишляваш какво ли означава той.

Съгласна съм с това, че в този набор от възприятия, който ние наричаме “бодърствуване”, има основания за това, да предполагаме последователност – има мисъл “преди половин година от прозореца видях къща”, има мисъл “вчера аз видях същата тази къща” и сега я виждам. Но, първо, има ли основания механически да пренасяме това от зрителните възприятия и прочие физически усещания в сферата на емоциите, мислите, желанията, ОзВ? Основания няма – това са съвършено различни групи възприемания, и така мислят само тези, които живеят еднообразно, мислейки и чувствайки по шаблон, без да изпитват желание да изследват и да се променят. Този, който упорито и решително прилага усилия за изменения на възприятията в съответствие с радостните желания, вече няма да се съгласи с концепцията за “последователността” в този вид, в който механичният човек я счита за безусловна истина и потвърдена от неговия опит – опитът на практикуващия човек е друг и създаваните от него представи въз основа на този опит противоречат на концепцията за “последователност”. Според получаването на последващ опит еволюцията на представите продължава.

Има опит за възприемане на къщата като набор от тухли, а в текущия момент неочаквано възникват две неразделни възприятия: възприятие на дома като набор от тухли плюс слънчева маса, излъчваща Блаженство. И дали това сега е същата онази къща, която съм възприемала по-рано? Дали ТОВА МЯСТО се явява същото онова, но просто “по-развито”? Какво свързва възприятието “мен, възприемащата къщата като тухли” и “мен, възприемащата къщата като тухли и като Блаженство” освен концепцията това, какво представлява тази последователност?

Все още няма яснота по въпроса, но мога да направя усилие и да се родя сега, на момента. Какво е това раждане? Защо именно излизането от друго тяло се нарича раждане? Това не е ли концепция? Какво означава “да се появиш на бял свят”? Това не означава ли възникването на цял свят то нови възприятия? А появата на света на ОзВ не се ли преживява по-значимо, отколкото проявата на усещанията, които наричаме тяло? Така че кое се счита за раждане и кое се счита за нов живот?