На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0022. Бяла Тигрица:

Концепция на привлекателността

 

Открих, че изпитвам безумна загриженост за своята външност и когато извършвам усилие и спирам да го поддържам, то чувствам как се откъсва грандиозно парче от задължения, които мъкнах на гърба си – загриженост да правя всичко така, че да бъда привлекателна, безпокойство за това, как изглеждам, огорчение от това, че изглеждам не така, както “трябва”. Отпадна опората на всекидневието – това, което отчасти му придаваше смисъл. Изведнъж аз осъзнах, че не съм живяла, а съм се мъчила, и когато отхвърлям тази загриженост, то изживявам свобода, все едно стоя в потокът на стремителен вятър, който ме брули от всички страни, съвсем няма такъв обичаен страх. Аз чувствам как се събужда устремеността, аз чувствам желание да се занимавам с практика, аз виждам, че само по себе си възниква стремеж да бъда свободна от помрачения, пробуждат се други радостни желания. Аз виждам, че те са се потискали от загрижеността да съответстват на представите за привлекателност и аз не можех не само да ги реализирам, но даже и да ги изпитвам, давайки си отчет, че те съществуват. Виждам, че се появява жажда за творчество – не трескава, каквото обикновено е в случаите на помрачената мотивация (например от ЧСЗ), а свежа, радостна, съпроводена с очакване. Чувствам се по-жива, по-млада и секси.

С тази загриженост тясно е свързан страхът от това, че в резултат на болест аз мога да изгубя възможността да бъда сексуално привлекателна, да загубя възможността да получавам сексуална наслада, без което животът започва да се струва необратимо непълноценен.  Когато загриженост няма, то когато си представям, че може би няма да правя секс още една година или две, това не ми носи страдания, т.е. не възниква НЕ. И от друга страна, когато си представям, че ще се появи човек, с когото ми е приятно да правя секс, то разбирам, че ще правя това толкова, колкото ми се иска, без ограничения, че сега такъв човек няма, не възниква спазматично желание да се впусна в неговото търсене. Това е спокойно и гладко разбиране за това, че именно така и ще бъде, ако някой човек се появи. Аз виждам, че живата сексуалност може да бъде само такава.

Аз отново и отново прехвърлям из мислите си това, което разбрах и с всеки път спокойствието се усилва. Не тъпотата и задоволството, а именно спокойствието, и ако то се усилва, то все повече започва да резонира с безметежността. Идва мисълта, че след като всичко е така, то тогава аз изобщо не знам какво е това живот, за пръв път се запознавам с живота, аз все още никога не съм живяла. Това спокойствие резонира с устремеността. С устремеността не “заради” нещо (помрачение), а “към” нещо (не знам към какво). Устремеността не се появява всеки път. Вероятно е необходим продължителен опит с безметежността или спокойствието, за да може от това устойчиво да се проявява устременост. Устремеността се пробужда като огромен стремителен звяр, когото не можеш да спреш, ако той е скъсал веригата.

Вървя по улицата и гледам различните мъже. Аз спокойно фиксирам, че нищо сексуално нито към единия, нито към другия не изпитвам. Тази мисъл няма да ме нарани, няма да предизвика ЧСЗ или НО към момчетата. Сексуалността става равноправна, жива част от живота, тя не е нещо свръхзначимо, свръхважно, забранено, свещено. Както аз изпитвам желание, мисъл, точно така сексуалното привличане идва или не идва, и няма съжаление за това, че него го няма. Вървя по улицата и виждам, че колкото по яростно се освобождавам от концепциите за това, че аз съм длъжна да правя всичко за това, за да бъда привлекателна, толкова по-секси ставам.

Мога да бъда свободна, мога най-накрая да правя това, което най-много искам, не това, което ми диктуват концепциите.

Загрижеността относно мнението за себе си моментално се изпари и освен нея значително отслабна загрижеността за практиката. Видимо загрижеността с нейната привлекателност ме е обсебила, превръщайки се в постоянен НФ, захранващ останалите видове загриженост, които сега бавно се разпадат без тази опора. Това е само първият миг свобода от тази НЕ, а по-нататък е необходимо да се борим за нея отново и отново, докато накрая не бъде окончателно победен навикът да се изпитва загриженост.

Концепцията за привлекателността звучи така: “Ако ти си момиче, то ти си длъжна да се стремиш да бъдеш привлекателна”.

Не виждам друг начин да я обоснова, освен по този:

• всяка жена иска да намери своя мъж

• всяка жена е длъжна да намери своя мъж

• в това, един мъж и жена да се “съединят” е смисълът на тяхното съществуване – продължение на рода

• жената и мъжът само “съединени” могат да бъдат щастливи.

 

Анализ:

1)         Моят опит е такъв, че дори когато моят приятел е до мен и ми обръща цялото си внимание, а аз в този момент не изпитвам ОзВ, то аз не съм щастлива. От друга страна, когато той обръща внимание на друго момиче, а аз в този момент изпитвам нежност и близост, то съм щастлива независимо от това, че 100% от неговото внимание е насочено към друга.

2)         Аз преживявам най-щастливите моменти когато съм свободна, когато изживявам безметежност, самодостатъчност, устременост и други ОзВ, и това не зависи от никого. Определено виждам, че най-щастливите моменти се случват тогава, когато има ОзВ, а не тогава когато има нечие внимание.

 

Когато аз преставам да искам да бъда привлекателна, всеки път забелязвам, че се пробужда сексуалността и това е толкова явно, че е невъзможно да не се забележи. Това преживяване на сексуалността и привлекателността ми харесва много повече, въпреки че то не предизвиква самодоволство, което някои хора считат като важно условие за щастие. Затова, когато аз искам да правя сексуално впечатление, то аз се отдавам на живата сексуалност.

 

Други наблюдения:

Често правя нещо не заради това, че имам желание от това действие, а за това, за да изглежда то сексуално, да говори за моята сексуалност. Когато аз отстранявам това механично желание да съответствам на нечий вкус, то в гърдите, в корема, по цялото тяло преминава вълна, като оргазъм, от която ми спира дъха.

Каквото и да правя, значителна част от вниманието ми отива да гледам колко сексуална и привлекателна съм сега. Дали взимам чашка, сипвам макароните в тенджерата, печатам, седя, стоя... всичко е отровено, всичко е пропито с изискването да изглеждам привлекателно. Сега понякога ми е достатъчно само да си спомня за това и тялото моментално се отпуска, само заема удобната поза, аз чувствам във всички движения, положения на тялото, гласа, интонацията, дълбока сексуалност (дори ако при това не проявявам сексуални желания). Тя е много спокойна, ненатрапчива, неизискваща, неизпъкваща, нежелаеща да манипулира. Нея просто я има на това място, някак си много основателно я ИМА.

Интересно – как се държи пробуждащата се сексуалност:

1)         Преминавам по улицата, задминава ме младеж. Той е не само непривлекателен, ами неприятен, и в обичайно състояние не бих започнала да се вслушвам в сексуалните възприятия – аз просто бих РЕШИЛА, че такъв мъж не искам, но сега той ме задминава, обръща се и ми намигва, и изведнъж възниква ясна мисъл “искам да се чукам!”. Тя идва заедно с желанието ми да се чукам. Желание от такова естество никога не съм изпитвала – това не е желание за близост с близко същество, но не е и болезнено желание за секс, което ми е познато – в него няма истеричност, няма необходимост от реализация, няма чувство за малоценност, огорчение, това е просто желание да се чукаш. В него има свобода, лекота и веселие. То е много живо по сравнение с тези желания, които са били до сега.

2)         Момиче пита дали да не боядиса косата си по определен начин. Аз моментално почти без да се замислям отговарям, че това въобще не е сексуално. Порази ме това, че го видя. Не оценявах колко сексуално е това, а все едно мигновено разбрах, видях, че в това няма никакъв сексапил. Може би в това нещо има мода, естетика, но не и сексуалност и да ме разубедиш е невъзможно, тъй като това не е убеждение, не е извод, а възприятие.

 

Аз виждам как следването на нуждата да бъда привлекателна не позволяваше на радостните желания да се проявяват. Всички желания минаваха през цензурата за съответствие на това изискване и много от тях се поддаваха без да успеят да се проявят до такава степен, че аз поне да ги почувствам. От друга страна аз мисля, че много от желанията изобщо не са се проявявали. Тях не ги е имало, защото на това място са били други възприятия, агресивни към живота. С други думи може да се каже, че сега наборът от възприятия на това място не е променил, че може да се каже, че на това място се е появил друг човек.

По-рано аз не можеш да се отдавам на процеса. Имаше постоянна загриженост за съответствието на целта да бъда привлекателна, сега се появи способност напълно да се отдавам на това, което правя – пиша, мисля, чистя морков, стоя под душа, т.е. способност да изпитвам желания и да получавам удоволствия от тях и тяхната реализация. За сега това са само мигове, но аз вече успявам да доловя колко прекрасно е това състояние и това, какво в него се пробужда. В него има спокойствието и величието на планината, сила и напор на вятър. За сега това са само отзвуци.

Много трудно е да останеш извън концепцията да бъдеш привлекателна, когато аз си взаимодействам с хората, особено с мъжете. Нали всички очакват това, че аз ще се стремя да бъда привлекателна и фактът, че те очакват това, поражда механично желание да оправдая техните очаквания. Аз самата не забелязвам как се превръщам в овца, загрижена за своята привлекателност, правеща всичко само и само да бъде или да си мисли, че е такава. Тук се появява и ЧСЗ и загриженост за чуждото мнение, сега затова в общуването си с хората се старая преди всяка дума или действие да направя усилие за отстраняването на това механично желание.

Отстраняването на необходимостта да бъда привлекателна – това е част от работата с ЧСЗ. Основата на моето ЧСЗ – това е увереността, че аз не съм толкова привлекателна, колкото трябва да бъда. Привлекателна трябва да съм отвсякъде – като момиче и като устремено искрено същество. Към настоящия момент се работи по всички фронтове и когато възниква това помрачение, то аз го атакувам от всички страни – отстранявам го с директно усилие като всяка НЕ, отстранявам ЧСЗ, отстранявам концепцията за привлекателността и загрижеността за мнението на околните. Много подходящо е сравнението с главите на дракона, които израстват една след друга на местата, където са били отсечени. Във връзка с това, че продължавам упорито да отстранявам помраченията, навикът за тяхната поява отслабва, главите вече не успяват да пораснат и “празните места” лека-полека се запълват с ОзВ и безметежност.  Почти винаги към отстраняването на помраченията е необходимо да се връщаме по много пъти, тъй като при мисъл за ситуация, провокираща НЕ, то отново възниква с предишната сила и отново сме принудени да отсичаме главата на този дракон “ЧСЗ – загриженост – концепция за привлекателността”.

Забелязах, че след безметежността често идва задоволството, а след него, колкото и да е странно, ЧСЗ. Аз се считам за голяма работа, тъй като при мен се получава ТОВА – аз мога да преживея безметежността, дори и за няколко мига. Аз мисля: “ето виждате ли колко бях загубена и всеки може да потвърди в каква кал се намирах, а сега вижте какво мога!”. Считам това за огромно достижение и достойнство и започвам да изпитвам ЧСЗ. Настъпва задоволство, а веднага след него – загриженост от загубата на това задоволство. Това се явява признак, че ЧМ и ЧСЗ са две страни на една монета – зависимост от мнението на другите, и ЧСЗ има само тогава, когато има ЧМ. ЧСЗ – това е комплекс от възприятия, който възниква на това място с цел да “прикрие” ЧМ.

Искам да “пусна” всички “достижения”. Нали веднага щом радостните усилия стават “достижение”, веднага се включва ЧСЗ, следвано от ЧМ и други НЕ, защото аз не искам с тях да се захващам. Не искам да се страхувам, че мога да ги изгубя. Извършвам усилие и отстранявам страха от загубата. Извършвам усилие и ги “отдавам”. Повече не ги задържам. Стоя гола на върха на планината. Отново нямам нищо – наоколо е само вятър, простор, над мен е безкрайното небе, под мен е безстрастните планини, в небето – сияещо слънце. Аз не се страхувам да започна на момента всичко от начало, все едно че никога нищо с мен не е било и не знам какво може да бъде.