На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

 

0030. Скво:

“Злорадството и механизмът на насилието”

 

Открих такава ПЕ, която ми харесва да изпитвам. Това е злорадството. Когато изпитвам злорадство ми се струва, че получавам такова удоволствие, че в това няма никакво страдание. И това е независимо от факта, че след като съм изпитала злорадство, ставам тъпа, възниква сиво състояние, изчезва устремеността, усещам умора, но когато има злорадство, аз не искам да се отказвам от него.

Дълго време не можех да разбера защо продължават да възникват такива явления в живота ми като страст към възразяването, безпокойство по повод на чуждите достижения и симпатия към хора, които в последствие се оказват агресивни. Сега разбирам, че не съм виждала главното: на мен ми е харесвало да изпитвам злорадство, а то е проявление на агресията, ненавистта, белег за склонност към насилие.

Никога не съм мислила, че съм склонна към насилие. Това се изясни абсолютно случайно – видях сцена във филм, в която едно момиче говореше с много подозрителни нетрезви мъже и когато те поискаха да я изнасилят у мен не възникна никаква симпатия към позицията на това момиче. За мен беше очевидно, че тя сама се е забъркала в тази история и че сама си е виновна за това, което става. Заявих позицията си открито и тъй като живея с хора, у които често възниква желание да ми посочват помраченията, то започнаха да обсъждат позицията ми. Аз сравнявах насилника с влак, който се носи на огромна скорост и ако някой обича да се разхожда наблизо в един прекрасен момент ще се окаже под влака и сам ще си бъде виновен. Опонентът ми твърдеше, че примерът с влака е некоректен, а моята позиция означава влечение към насилието и агресията. Хич не ми се искаше да се ровя в тази тема, чувствах силно нежелание да правя това. На мен и без това всичко си ми беше ясно, имах и по-важни задачи. Когато се опитах да направя усилие да помисля по този въпрос, възникна още по-голямо нежелание да правя това. Но аз не мога да се откажа от този разбор и все пак ми се наложи да свърша тази работа, в резултат от което открих в себе си такова помрачение, за което дори не бях подозирала.

Дълго не можех да осъзная защо никога не съм мислила, че имам влечение към агресията и насилието. Учудваше ме, че много от момчета, които ми харесваха от пръв поглед се оказваха в последствие склонни към агресия, че ми харесваше черния хумор, харесваше ми да играя агресивни игри, но на мен това не ми струваше проява на симпатия, защото когато се сблъсквах с реална агресия това не ми харесваше и аз никога не исках да нараня някого, във всеки случай така ми се струваше.

Започнах да анализирам и разбрах, че считам за естествено самото съществуване на насилието. Както съществуват на света светкавици, влакове, движещи се с голяма скорост, големи вълни, отровни растения, зли кучета и т.н. – явления, които могат да разрушат тялото. И ако човек знае за опасността, но въпреки това отива там, където на тялото му може да бъде причинена вреда, то той сам си е виновен.

По някаква причина, аз поставям знак за равенство между насилието, което проявява човек и онова, което става в резултат от взаимодействието със света на природата, като всъщност няма никакви основания за това – ненавистта не ми харесва, а силният вятър ми харесва независимо, че и едното и другото могат да доведат до смърт. Излиза, че мен напълно ме устройва съществуването на насилие в хората, а това не може да не означава, че мен напълно ме устройва насилието в самата мен.

Поставям знам за равенство, но всъщност разликата между тези две явления е огромна, защото има значение това, което се преживява в този момент. Вълната може да доведе до моята смърт, но нима има основания да предполагам, че вълната изпитва агресия? Значи за мен е приемливо самото преживяване на агресия, проявата на насилие. И изведнъж аз осъзнах, че всъщност съм агресивна и склонна към насилие, но не към физическо (възможно затова, защото съм малко крехко момиче), а към психическо. На мен ми харесва да правя това, защото ми харесва да изпитвам злорадство, харесва ми да подчинявам хората психически, харесва ми да ги управлявам.

Склонността към насилие се проявяваше, например, в следните ситуации:

· Искам отговор на въпросите си, дори ако човек не иска да ми отговаря. Имам желание да принудя човек да прави това онова, което той не иска, да завоювам личното му пространство, защото от това зависи спокойствието ми или удоволствието ми.

· Искам всичките ми желания да бъдат изпълнявани. Когато живеех с мъже си, то постоянно го насилвах, карах го да прави, което на мен ми беше удобно. Не мога да използвам физическо насилие, но мога да оказвам психически натиск. Направих от него свой придатък, който ми беше удобен. Правех всичко, за да ми бъде удобно с него и не ме интересуваше неговото лично пространство. Аз можех да го убедя в каквото и да е и да го накарам да прави нещата по начин, по който на мен ми е удобно. Поставях му ултиматуми, при това винаги можех да аргументирам защо считам, че имам право да го правя.

· Винаги ми се искало да бъда супермомиче, което владее бойни изкуства и което е способно да просне всекиго с две движения.

· Винаги ми е харесвал черният хумор със сцени на насилие. Винаги са ми харесвали филми, в които насилието изглежда смешно, комично, полуистинско. Явното насилие никога не е предизвиквало симпатия у мен, а в зализана форма – предизвикваше симпатия. Ярък пример е филма Тарантино. Това ми беше любимият филм.

 

Злорадството се проявява в следните ситуации:

· Доставя ми удоволствие да възразявам, да бъда в опозиция – това ми харесва само по себе си. В такива моменти усещам силен емоционален изблик, който ми е приятен. Ако чувствам, че има възможност да окажа психически натиск върху човек, то аз губя контрол над себе си и в този момент се нахвърлям като гладен лешояд върху жертвата си. И на мен ми харесва да ям мършата, харесва ми да споря само за да се наложа в спора, а не за да изследвам нещо и да го осъзная.

· Харесва ми да виждам чувство за малоценност у хората, харесва ми да го предизвиквам у тях.

· Харесва ми да наблюдавам сцени, в които има много НЕ, особено агресия.

· Харесва ми да поддържам мисълта за това как споря с някого, умело го слагам на мястото му, как той изпитва НЕ от своята нищожност. Когато има ситуация, в която аз изпитвам злорадство, аз постоянно развивам в главата си различни нейни варианти.

· Харесва ми когато на някого нещо не му се получава в практиката, защото това означава, че аз все пак ще постигна първа екстатични ОзВ, а за мен това е важно.

· Харесва ми когато нещо на момичето, харесвано от моето момче, нещо не му е наред – краката й не са красиви, очите и са глупави и т.н. И много ми харесва да обсъждам нейните недостатъци, не мога да се спра, до такава степен ми харесва.

· Когато съм предупреждавала някого за нежелателни последствия, а не са ме послушали, а после това, за което съм предупреждавала се е случило, аз също изпитвам злорадство.

 

Това не означава, че във всички ситуация, в които встъпвам в спор, съм мотивирана само от злорадство и че ако пускам резки шеги, то само злорадствам. Анализът на тези проявления ме доведе до грандиозно осъзнаване – всяко проявление на искреност на “това място” веднага обраства с лъжи. Например, аз мога да встъпя в спор, защото има искрено желание да съдействам на друг човек и аз започвам да използвам рязка интонация, за да го отрезвя, като при това изпитвам чувство на симпатия към него, но незабележимо за самата себе си се хлъзвам в злорадството и вече ме движи желанието да потискам психически и да получавам удоволствие от онези НЕ, които възникват в резултат от психическия натиск. Или възниква желание да разкажа на някого за своето помрачение, защото има искрено желание да го извадя на бял свят, да си го призная, да преодолея страха, но в процеса на това признание възниква желание да разкажа по начин, по който да предизвикам симпатия, да намеря опора, да предизвикам съжаление и т.н.

 

Списък на НЕ, съпътстващи желанието да потискам психически и желанието да получавам удоволствие от злорадството:

· Страх, че някой ще се окаже по-силен и ще започне да ме управлява. Страхът се проявява в това число и като треперене на тялото.

· Агресивно противопоставяна на този, който ми се струва опасен за моята позиция на психически лидер.

· Когато чувствам, че не мога да победя психически, възниква силно самосъжаление.

· Страх, че някой ще види, че аз злорадствам. Желание да стрия това.

· Страх, че някой ще ме уличи в желание да потискам психически и страст към злорадството.

 

Осъзнах, че тази страст е оставила отпечатък върху целия ми живот и аз никога не съм си давала сметка за това, с каква мърша се храня в моментите когато получавам удоволствие от изпитването на злорадство и удоволствие от психическото насилие и потискане. Направих усилие и преживях любов, нежност, симпатия, а после отново се върнах към злорадството и отново към любовта и симпатията. Никога повече не искам да изпитвам злорадство, никога повече не искам да извършвам насилие. Това е такава мърша... Догади ми се от самата мене, изпитах съвсем истинско отравяне от това, че видях в себе си това подло страхливо същество, хранещо се с мърша, в страха си скриващо страстта си към това удоволствие.

Когато взех решение да отстраня всички проявления на злорадството – емоциите и мислите, предизвикващи тези емоции, аз видях колко често възникват те всъщност.

 

Резултати от работата към сегашния момент:

· Фактът, че аз видях това помрачение и реших да се боря с него предизвика много ярък образ (почти го виждам с очи) – като че аз съвсем мъничко съм подбутнала огромен камък на пътя си и зад него е заблестяла светлина, от която се излъчва нещо неописуемо. Злорадството е огромно препятствие, което не забелязвах преди.

· Всички проявление на агресия в себе и другите станаха много релефни, изчезна неяснотата.

· Прояви се силна страст към изследването. Видях какъв е резултатът от моята работа, от моето изследване. А аз мислех, че вече нямам никакви силни НЕ, че НЕ вече не са основен фронт на работа. И никак не можех да разбера какво ми пречи, какво още. И тук откривам ТАКОВА НЕЩО – откривам в себе си съвсем истинска агресия, страст към злорадстването, влечение към насилието.

· Решимост, устременост, радост.

· Изостриха се еротичните преживявания.

· Ярък стремеж към любов.

· В работата с ревността се усеща сериозен напредък. Възможно е именно злорадството да не ми е позволявало да я отстраня окончателно.

· Проявление на безмежност.

Интензивност на случващото се – не ми стига времето да изследвам всичко, което ми се иска да изселвам. Радост от това, че цялото си време посвещавам на практиката. Желание да интензифицирам още повече практиката.