На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0031. Лисан:

« Оргазъм и следоргазмен спад »

 

Ще опиша типичните стадии на следоргазмения спад. Необходимо е да се отчита факта, че оргазмът очевидно не е единственият фактор, който влияе на вида възприятия на това място, затова не са редки изключенията от описаното по-долу. Основно внимание отделям на наблюденията, а не на изводите.

 

Веднага след оргазма:

Не се усеща НЕ по повод на оргазма – изглежда, като че за тях просто нямаш сили. Със завидно спокойствие възприемаш факта, че случилият се оргазъм няма как да бъде отменен. Иска ти се да лежиш и да не мърдаш. Относителната ментална тишина доставя особено удоволствие, за нея не е необходимо да се трудиш много, защото всяка мисловна дейност носи почти болезнено напрежение, а затова е лесно е приятно веднага да я прекратяваш и да потъваш в относително безмислие, което се усеща като приятно отпускане. Последния път преди да заспя, можах около десетина пъти да изплувам от вече почти “безнадеждни” съновни сюжети, в което вече почти не помнех, че лежа и заспивам.

1ви – 3ти дни:

Физическа слабост. По време на утринната гимнастика вместо уверените 50 лицеви опори с мъка правя 40. През деня леко ме наболява тялото, мускулите са напрегнати. Заниманията със спорт не носят удоволствие (в сравнение с по-късни етапи, когато е много приятно да напрегнеш тялото си, да провериш колко е издръжливо).

Иска ми се да получа сексуални впечатления, в това число и оргазъм. Периодично възниква силна механична ерекция. Попадам в този капан, ако до мен има момиче, с което бих могъл да правя секс. Последното такова “пиянство” се състоеше от 8 оргазма за 6 дена. Започвайки от втория оргазъм си мислиш: “Един повече или по-малко...” – и давай напред, към блатото на постоянната сънливост и “нищо-не-ми-иска”: само ядеш, спиш и правиш секс. (Моето текущо изследване касае не подобна серия, а един оргазъм). В този период е трудно да се удържиш от оргазъм по време на сън. На по-късни етапи, когато по време на секс не възниква болезнено желание да свършиш на всяка цена, вече не се случват нощни оргазми.

Ако между последните два оргазма е имало дълго период – 3 седмици и повече, по при ненапрегната дейност, носеща минимална доза ПЕ и липсата на нежелателни външни раздразнители, животът прилича на сладкия сън на пушача на марихуана – никакви изблици, никаква борба, никакви НЕ, може дори да се имитират занятия с практиката, а въобще всичко да ти е все тая, тотално задоволство.

 

4ти – 7ми дни:

“Мекотелост”. Няма увлечения и интереси и всяка принудителна дейност се съпровожда от НЕ.

Положителната емоционална въвлеченост в дейност (както е на по-късните етапи) е невъзможна – твърде бързо се прекратяват ПЕ, бързо се уморяваш. Достатъчно е високо нивото на яснота – може би затова, че зачестяват проявите на дребни НЕ, които те поддържат в състояние на алертност. Това напомня начина, по който реагираш на високия ВД половин час – час след оргазма. Никак не ти се иска да се напрягаш – проявленията на НЕ са сравними със загубата на кръв, която и без това е малко. Именно това ми доставяше някога особени мъчения в следоргазмения период: не можех да избегна НЕ. Сега, когато се отнасям към проявленията на желанията по друг начин и се освободих от много концепции и пускови механизми, предизвикващи НЕ, то те (НЕ) силно намаляха и затова ми стана по-лесно да преживявам принудителния следоргазмен период.

Желание за впечатления в съчетание с неудовлетвореността от тяхното получаване. Може да се мерне желание просто да седиш и да проследяваш ВД, но много скоро нещо започва да ти липсва – искат ти се впечатления. В същото време не получаваш устойчиви ПЕ (и още по-малко пък ОзВ), оттук и постоянната неудовлетвореност от текущото занимание и търсене на нови впечатления. Отдавана познатото състояние “искам не знам какво – а най-вероятно нищо”.

5-10 минутните сесии за спиране на ВД минават с различен успех. Понякога ти се удава да не допуснеш възникването на висок ВД за повече време от няколко секунди и първите ден-два след оргазма това ти се удава доста лесно, но по-късно започва да става като с картинките на границата на съня – неочаквано откриваш, че вече дълго преживяваш поредната мисъл и се учудваш, че не си забелязал това по-рано. Способността да отстраняваш ВД много се различава в зависимост от това колко време е минало между последните два оргазма. Едно е когато си свършил след 7 седмично несвършване и друго когато от предишния оргазъм е минала само седмица. Мен ме учуди възможността без усилия да връщам вниманието си от ВД, без да се разсейвам нито за секунда в продължение на 10 минути, на втория ден след оргазма, последвал след прекъсване, продължило месец и половина. В същото време последвалия седмица по-късно оргазъм не нямаше такъв ефект, стана само “по-лошо” – обяснявам си го с това, че една седмица не е достатъчна да се възстановиш.

Желанията се прескачат едно друго. Това не е неприятно, ако успяваш да се оставиш на техния поток, но може да се случи и така, че радостното желание за бъде потиснато от концептуално желание. Именно това наричам “принудителна дейност” и това е постоянен източник на НЕ през следоргазмения период. Често възниква сънливост, която аз реализирам.

Крайната степен на следоргазмената “криза на неустойчивите желания” е дълбоката апатия когато не ти се иска нищо. Мисля, че апатията често възниква у тези, които често изпитват оргазъм – веднъж на седмица или по-често.

5ти – 6ти дни след оргазма. Това са най-тежките дни за мен. Основната НЕ е самосъжалението, основното желание – да потъна в забрава. Само във фантазиите ми се иска секс. Достъпните варианти не ме привличат, защото към “чисто половото” взаимодействие се прибавят разговорите и всичко останало, а на мен не ми се иска това, ако това не е такова момиче, с което изпитвам постоянно задоволство и отпуснатост.

Когато “мекотелостта” се усили ми се искат примитивни ПЕ и аз започвам механична ленива дейност – слагам ред в компютъра си и прочее. В този стадий винаги когато е възможно се поддавам на желанието да поспя, иначе възниква силна раздразнителност. Въобще недоспиването при скорошен оргазъм е много неприятно състояние: разсеяност, необикновено висок ВД, цял букет от НЕ... За сравнение, на третата седмица след оргазма (и по-късно) няма дори ни най-малки признаци на подобни проявления след кратък сън и по-скоро ще настъпи физическо изтощение, отколкото да почувстваш прилив на НЕ.

Нивото на яснота пада особено към 4-5 ден, тогава ставаш разсеян и приличаш на робот. Стига се до смешни положения: опитваш се да се съсредоточиш върху всяко движение, за да не допуснеш хаотичен ВД и излизаш от къщи по пантофи.

Взетите решения бързо губят сила – няма никакви ярки интереси, не се получава да поискаш нещо силно и да го направиш.

 

8ми – 14ти дни:

Способността към продължителна дейност, към различаването и отделянето (от фоновия шум) на високия ВД и емоциите нараства. При наличието на интерес към практиката без труд ми се удава да се удържа от въвличания (т.е. да поддържам помненето за практиката, за ОзВ), което помага да се боря с НЕ и хаотичнния ВД.

В същото време и НЕ, и ВД като че набират сила. Появява се способност да изпитваш ПЕ. Усилва се желанието да общуваш, да пишеш, да разсъждаваш.

 

3та – 5та седмици:

Емоционалните пикове и спадове се изравняват, смяната на желанията се забавя, преминава спазматичното желание за впечатления. За мен това е най-конструктивният етап – аз ясно осъзнавам, че ППП за мен е най-интересното в моя живот. Увереност в своите сили, систематично водене на бележки, стегнатост.

 

6та седмица и по-нататък:

Откакто открих за себе си мастурбацията, съм бил на този етап само два пъти в живота си J. По-често се проявява самодоволство. Мяркат ми се мисли, че сега всичко е именно така както искам аз: стегнато, систематично, спортно, няма непреодолими трудности. В следоргазменото помрачение живееш с надеждата по-скоро да се окажеш в това състояние, а в това състояние си мислиш, че никой дявол няма да ме подмами в следоргазмени помрачения. Иска ми се да се откажа от оргазма завинаги.

За самодоволството и празните фантазии. След спонтанното проявяване на спомени от детството може да възникне мисълта: “О, това сигурно е показател за прогрес!” Ако възниква слабо блаженство, то вместо спокойно наблюдение започва да се върти ВД: “Все пак аз понякога изпитвам блаженство!”, от което то изчезва. През първата седмица след оргазма няма такава афектация, има само спокойно фиксиране.

Има концепция: “Въздържането от оргазъм се явява ГЧК” (ГЧК – голямо червено копче – действие, на което ти без основания разчиташ, че то без всякакви усилия ще те изведе до ОзВ, като да кажеш мантра, да седнеш в някаква определена поза, да окачиш на стената икона и т.н.) Тя дава надежда, че винаги в резерва има такова средство като въздържането, но пречи на полагането на усилия след оргазма, тъй като се активизира скептикът: “Все едно нищо няма да се получи, нали наскоро имах оргазъм”. Опитът показва, че въздържането от оргазми не е ГЧК и все пак силата и количеството на НЕ след оргазъм са много по-големи, в сравнение с дългото не свършване.

Основната трудност в откриването на закономерности в тази област е голямото разтакаване във времето на експериментите и огромната, мъчителна цена на оргазмите.