На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0032. Лама:

“Изследване на менталните впечатления”

 

Независимо от това, че интелектът ми е по-висок от средния, моите разсъждения при цялата им логичност и разбираемост на аргументацията, често понамирисват – аз самият го чувствам доста отчетливо. И муцуните са го забелязвали, но до сега на мен не ми се беше удавало да разбера причината за това усещане. Някои муцуни казаха, че това е желание за ментални впечатления, но това нищо не обясняваше. Аз се опитвах да сдържам потока от мисли, но това нищо не променяше. Ако аз потискам някакви мисли, то на тяхно място се появяват други със същото качество, възможно на друга тема. Тъй като работата с мислите до никъде се стигаше, реших да погледна – а не стоят ли зад тези мисли НЕ? И ето какво ми се удаде да открия:

Почти винаги при разсъжденията си изпитвам самодоволство (СД) и загриженост. СД и загрижеността са тясно свързани. СД възниква ако ми се удаде да направя впечатление със своя интелект, а загриженост възниква при мисълта, че може да изчезне причината за СД, че може да не ме оценят. Проблемът от абстрактен (“ментални впечатления”) става конкретен и достъпен за работа с обикновените методи за работа с НЕ. Загрижеността при воденето на беседа се проявяваше в това, че аз не можех да проявявам инициатива. За да формулирам мисъл, ми е необходимо да съм уверен, че ще направя това пределно ясно и коректно, че тази мисъл е значима или че хората, с които общувам имат позитивно отношение към мен. Ако изказаната мисъл успяваше да направи впечатление на събеседника, то възникваше СД. Колкото по-добро впечатление правеше моята мисъл, толкова по-силно СД изпитвах. СД, бидейки изпитано веднъж, започваше да направлява моето по-нататъшно поведение. На мен ми се искаше все повече СД и целият мисловен процес става само средство за неговото достигане. Внимателно проследявах външните проявления на СД и ги потисках толкова успешно, че у моите събеседници оставаше впечатлението, че аз съм беземоционален. В някои случаи СД ставаше толкова интензивно, че за неговото потискане ми се налагаше да полагам големи усилия. Вследствие на това понякога се създаваше впечатление, че съм напрегнат. Загрижеността беше онзи механизъм, който потискаше проявленията на СД.

Отначало забелязах загрижеността, защото това беше НЕ, която явно имаше негативна окраска. Започнах да работя с нея, създавайки ситуации, в които тя да възниква. Успявах да отстранявам загрижеността, но нестабилно – тя възникваше отново много бързо. Проблемът беше там, че отстранявайки загрижеността, аз не работих със СД, което беше обратната страна на медала. Например, отстранявайки загрижеността, аз изказвах някоя мисъл. Ако реакцията беше благоприятна, то възникваше СД, което не забелязвах. По-нататък СВ набираше власт и последващите разсъждения се провеждаха за получаване на все по-ярко СД. Тъй като се беше появила цел – СД, то възникваше и загриженост за постигането на тази цел. След интензивна и успешна работа със загрижеността, проблемът със СД стана очевиден и аз пристъпих към втората част на очистването – отстраняването на СД в процеса на разсъжденията.

Стана ясно защо СД е толкова тясно свързано при мен с разсъдъчната дейност. В училище аз в определен период се оказах най-слабият физически, а тъй като училището беше с доста твърди взаимоотношения, аз имах интензивни чувство за малоценност и самосъжаление и аз възприемах като компенсация и възстановяване на “справедливостта” това, че интелектуално бях с едни гърди пред връстниците си. Това пораждаше силно задоволство и аз се опитвах по този начин да компенсирам онези потискащи НЕ, които възникваха поради физическата слабост. Загрижеността се появи по-късно когато попаднах в среда, в която моето интелектуално превъзходство вече не беше толкова очевидно. Това беше в физико-математическото училище, където се създаваше атмосфера на интелектуално съперничество. Тази загриженост се усилваше и от това, че аз бях свикнал да бъда пръв, а тук ми се налагаше сериозно да се боря за това.

 

Етапи на работа

Осъзнаване на проблема. На този етап има само усещане, че нещо не е както трябва. Не ти се удава да разбереш каква е работата. За пръв път това усещане се прояви преди повече от година.

Откриване на загриженост при разсъждаването.

Активна работа със загрижеността. На този етап аз я отстранявам. Съществено е това, че аз преставам да се държа така както диктува загрижеността. Удаде ми се да стигна до границата, когато загрижеността от НФ се превърна в интензивна НЕ – безпокойство от мнението на практикуващите, чувство за малоценност, самосъжаление, чувство на самота.

Удаде ми те да отстраня тези силни НЕ, при това възникваше преживяване на яснота. Това преживяване се съпровожда с осъзнаването, че нищо освен стремежа към свобода няма значение. Възникна чувство на изпълненост, сила и увереност. Това преживяване е много интензивно, съпровожда се от спазъм на диафрагмата, който поражда нещо като смях или ридание. Това не е нито приятно, нито неприятно, но то е толкова по-мощно, колкото по-наситен ни се струва животът със СД или загриженост. Възниква желание да поддържаш това усещане и занапред.

След като беше открита връзката между разсъдъчната дейност и СД, аз поисках да проследявам и да отстранявам СД направо в процеса на разсъждаване. Към дадения момент СД възниква в слаба форма и се отстранява моментално след откриването му. Отстраняването на СД води до проявяването на ОзВ яростност.