На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0033. Лисан:

“Какво да пишем и как да пишем”

 

Често възниква желание да споделяме наблюденията си от практиката, но то се потиска от НЕ към писането на подробни отчети. Това НЕ се обяснява в частност с това, че 1) необходимо е да се пише тематично като се избере един проблем и се изследва максимално подробно; 2) необходимо е да се описва не само същността на откритията, но и да се пишат увод, примери и т.н., т.е. аз се заставям да пише не само за това, за което действително ми се иска да пиша, което ми се струва най-съществено; 3) необходимо е доста време за написването на подобни отчети, което в съчетание с точка 2 води до постоянен недостиг на време.

Разбрах, че тази форма на отчетите в дадения момент не се съчетава с начина, по който осъществявам сега практиката си – моята практика е не е тематична, аз не наблюдавам такава отчетлива смяна на фронтовете на работа, затова няма потребност да пиша за конкретни резултати и за равносметка.

По този начин се получава така, че водейки си бележки в дневника, аз често откривам желание да споделя с практикуващите открития от локален характер, но оставям това за после до момента когато се събере достатъчно материал, за да напиша статия. Този момент така и не настъпва – откритията губят актуалност и желанието да се връщам към тях изчезва.

Възникна желание да сменя подхода като се освободя от концепциите за обезателно писане на статийноподобни отчети. Искам да пиша кратко, ясно, самата същност, без опити за натрупване на идеи и без оценки на степента на тяхната “завършеност”. Много отчетливо различавам желанието да споделям именно “малки”, но актуални открития. Така въпросът с недостига на времето отпада.