На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0044. Бодхи:

“Възприятието Х”

 

От практикуващите беше въведен терминът “възприятието Х” или ВХ, но неговото описание ми се стори твърде размито. И аз нямам точно описание и сега нямам за цел да извърша тази работа, просто ще посоча как е по-удобно да се направи всичко. Под термина “ВХ” на мен ми е удобно да разбирам специфична съвкупност от НЕ, ПЕ, желания и концептуални мисли. Тази съвкупност е подбрана по такъв начин, че има отличителни качества от други съвкупности от възприятия. Ако, например, някой човек изпитва раздразнение, злоба, в главата му е мисълта “трябва да бъде унищожен, гаднярът, да бъде убит”, то такава съвкупност също има своя специфичен “аромат” и се нарича “ненавист”. Когато казвам, че един или друг човек е “ненавиждащ”, аз използвам именно думата “ненавист”, “ненавиждащ” именно в събирателния смисъл, имайки предвид, че човекът често или предимно изпитва тези емоции и не иска да се отказва от тях, той получава удоволствие от тях, ПЕ. Така е и с ВХ, само че тук съвкупността от възприятия е друга и трябва просто по-ясно да я определиш. Сред НЕ, които влизат във ВХ, преди всичко бих споменал леката тъга, самосъжалението. Като цяло – слаби форми на притискащи НЕ. Именно оттук се появяват “сладката тъга” и другите форми на слабите притискащи НЕ, примесени с ПЕ. ПЕ, влизащи в състава на ВХ, обратно, са ярки, мехурести. Там преобладават “дружествените”, “естетичните”, “загадъчните” ПЕ – тоест такива, които възникват у хората когато нещо им е много интересно, или когато нещо им харесва или когато изпитват чувство за собствена значимост, желание да помогнат, да просветят. Мислите, влизащи в състава на ВХ се състоят от думи, които нямат никакво значение: “истински”, “вечност” и т.н. Такива думи най-лесно пораждат ПЕ, затова разсъдъчната яснота е категорично несъвместима с ВХ. Сред желанията преобладават спазматичното желание за внимание от страна на други хора, желание да помогнеш, да просветиш, да споделиш състоянието си, но отново неотделими от чувството за собствена значимост, обусловени от желанието за изпитване на това чувство.

Особено важно е да се спомене, че хората склонни към ВХ не са склонни към ненавист, макар че раздиращи НЕ могат да се проявяват, разбира се, дори на фона на ВХ, тъй като те въобще навсякъде се промъкват в помрачените хора, които не отстраняват НЕ. И ако хората склонни към ВХ не го изпитват, то лесно изпадат в агресивни НЕ. И въпреки това, ако говорим за доминиращите съставки на ВХ – то това в никакъв случай не е ненавистта. Има още едно нещо абсолютно несъвместимо ВХ – това е неискреността. Човек във ВХ само демострира искреност, но не я изпитва и тъкмо потребността да я демонстрира, да прави пред себе си или пред другите някакви “признания” е незаменим атрибут на ВХ, мотивиран отново от жаждата да прилвича към себе си внимание.

Тъй като онези, които са били склонни да изпитват ВХ се е формирал навик да ги изпитват, то когато в резултат от практиката в тях започват да се приявяват ОзВ, то те могат моментално да се “увиват” в обвивка от ВХ. Удобен начин точно да се отделят възприятията, които влизат във ВХ е практиката на възвръщане на вниманието (ВВ). Ако ти сега преживяваш някакво кълбо от възприятия, започни да правиш ВВ, възвръщай вниманието си от всичко едновременно. Всичко, което се отнася до емоциите, мислите и желанияте ще бъде отстранявано, а всичко, което се отнася до преживяванията ще се усилва, ще се обостря и ще става по-изтънчено. Отхвърляйки всичко, ти изхвърляш само боклука. А ти гледай какво именно от онова кълбо е започнало да се отстранява в резултат от ВВ, това и ще бъде част от ВХ. А онова, което е започнало да се усилва – това се преживяванията. Озарените възприятия също така ще се видоизменят при ВВ. Например, симпатията към някой човек ще отстъпи място на безобектната симпатия, ще започнат да се приявяват проблясъци на преживявания. ВВ е своеобразна центофуга, която отсява възприятията. Ще бъдат изтикани най-далеч от центъра и ще изхвръкнат навън помраченията, по-близо ще застанат ОзВ а в центъра ще останат проблясъците на преживявания.

НЕ, които влизат в състава на ВХ са неделим него атрибут, тоест, ако аз изпивам някакво кълбо възприятия, откривам в него НЕ и започвам да отстранявам тази НЕ, то ако в това кълбо доминиращи възприятия са били именно ВХ, а не ОзВ, то цялото кълбо започва да става мътно и се откъсва като напила се с кръв пиявица, след което могат да възникнат ОзВ.

Тъй като ясното мислене е несъвместимо нито с НЕ, нито с ВХ, то това също може да се използва за филтрация на възприятията. Всеки опит за анализ и фиксиране на своя опит ще доведе до рязко отслабване на ВХ и до усилване на ОзВ.