На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0047. Пси:

“Верижна реакция на НЕ”

 

Видях помрачение, което ми изглежда дяволски справедливо и което се приема за адекватна реакция.

Когато възникват НЕ, които не мога или не се опитвам да отстраня веднага, констатирам фактъ, че ми е много зле от НЕ. И ВЕДНАГА ВЪЗНИКВА самосъжаление, а от него се ражда мисълта “Колко ми е зле!”, “Колко още мога да стоя в този задник?”, “Кога ще свърши всичко това?” и т.н. Една НЕ веднага се покрива отгоре от друга. Ако започна да се самосъжалявам, то признавам ситуацията за “несправедлива”, започвам да обвинявам за всичко обстоятелствата, а не собствения си навик да изпитвам НЕ. Къде тук може да се роди желание да отстранявам НЕ, та те не възникват по моя “вина”? Подменям усилието с ярко самосъжаление и мисля, че тази моя позиция е ефективна, че се занимавам с практиката. Но всъщност ясно виждам, че мен не ме устройват НЕ, че страдам от тях, искам да ги прекратя, категорично не искам да се примирявам с тях, та нали ми е толкова кофти! Но това не е стъпка в посока замяна на нежелателните възприятия с желателни, това е стъпка на обратната страна, когато едно помрачение се покрива отгоре от друго. А ако и в този момент когато вече е възникнало самосъжаление не положиш усилия за отстраняването им, то вече е съвсем близко и мъчителното чувство за импотенция, което също изглежда съвършено несправедливо: толкова ми е зле, а аз не мога нищо да направя, аз съм импотентка! Излиза, че вместо да положа пряко усилие при първата възникнала НЕ, аз я покривам отгоре с още една или две и за да пробия този слой от НЕ са необходими повече усилия. Често в такива случаи възниква усещане за пълна безизходица. Как така, та нали аз се занимавам с практиката?

Сега пораждам решимост и безжалостност незабавно да отстранявам всички възникващи НЕ, а също така и всички мисли за това, че ми е зле. Всичко, което носят тези мисли е, че ме отвличат от усулията и пораждат нови НЕ. Тогава ми става още по-зле.