На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0049. Скво:

“Така наречените “слаби” НЕ”

 

Към днешния ден продължават да възникват НЕ. Ако ги сравня с онези, отпреди една година или с онези отпреди два месеца, то мога еднозначно да кажа, че тези НЕ са слаби и даже много слаби. Именно така и постъпвам. Когато трябва да фиксирам възникнала НЕ, аз я фиксирам и я обозначавам като слаба. При това аз не я възприемам като сериозен враг, в повечето случаи вече дори не правя усилие да я отстраня – тя сама изчезва след 2-3 секунди. Много често след като е възникнала такава “слаба” НЕ, възниква задоволство – всичко е толкова хубаво, НЕ са станали слаби, не трябва да правя усилия, за да ги отстранявам, мога да се отпусна.

Аз не забелязвам как тези “слаби” НЕ образуват светлосиво доволно състояние. Имам увереност в това, че тези НЕ ще преминат сами. Нямам никакви основания за тази увереност, по-скоро това е просто начин да измъкна от работата. Сега мисля, че сами по себеси тези НЕ няма никъде да изчезнат, тъй като имам навик да ги изпитвам и за да разруша този навик трябват усилия, макар и по-малки, отколкото усилията за пречупване на навика да изпитвам ярки НЕ, но все пак са си усилия. Това са различни усилия – за борба с ярките Не е необходима не толкова внимателност, колкото решимост и ярост. За борбе с по-малко забележимите Не са необходими преди всичко внимателност и жажда за преживявания.

Когато обозначавам НЕ като слаби те престават да бъдат врагове. Аз се примирявам с тях, позволявам им да се проявяват. Те не ми пречат да бъда в задоволство, а непрекъснат стремеж към освобождаване и към преживявания още няма. Преди можех да си позволя да обознача някои НЕ като слабе, тъй като моят фронт на работа бяха ярките НЕ. Сега ярки НЕ няма, а тези, които присъстват ги смятам за слаби.

Имам навик постоянно да стравнявам това, което става сега, с онова, което е ставало преди месец или преди половин година. Когато сравнявам се появават много поводи за задоволство и успокоение – много неща са се променили в мен за това време, вече се смятам за достигнала такава степен на освобождаване от НЕ, че да мога вече да не полагам усилия. Макар и да възниква задоволство, отряването от тези НЕ си остава. Сега разбирам, че тази позиция ми е много неизгодна, затова избирам друга. Няма значение какво съм направила и къкво съм постигнала до днес. Отстранявам всички мисли, в които сравнявам себе си от преди половин година и днес. Днес има реални помрачения, има НЕ, НФ, НО, има механичност, има концепции и задоволство. И това съвсем не са слаби помрачения – няма с какво да ги сраввня – това са си съвсем истински помарчения, които не позволяват на преживяванията да се проявяват. Всичко, което засенчва преживяванията не може да бъде слабо, това си е съвсем истинска отрова.

Първите препятствия, с които се сблъсках, заемайки позицията на “днешния ден” възнихнаха още в процеса на фиксиране на помраченията. Не ми се искаше да фиксирам НЕ без да я отбележа като “слаба”. Разбрах, че всеки път, когато отбелязвах така НЕ, в мен възникваше задоволство и аз не исках да се лишавам от него. Не исках да фиксирам всички НЕ, които възникваха – достатъчни ми бяха само някои по-силни и по-продължителни от другите. Не ми се искаше да си давам сметка, че НЕ възниквахе често. Много от тях продължаваха 1-3 секунди и отминаваха сами. Не ми се искаше нито да ги фиксирам, нито да ги анализирам, нито да ги отстранявам. Това изискваше от мен постоянна внимателност, а на мен ми се искаше да получавам впечатления и да изпитвам задоволство.

Такъв е механизмът на самозащита на навика да изпитвам слаби НЕ, но страданието от тези НЕ и желанието да изпитвам ОзВ доведе до появата на желание да изследвам този механизъм, а този анализ доведе до разпадането на едно кълбо от помрачения на неговите съставни части, а това, от своя страна, доведе до възникване на желание да отстраня всяко конкретно помрачение.