На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0050. Скво:

“Среща с Рамакришна”

 

Седим с Бодхи пред компа, на който е отворена снимка на Рамакришна. Снимката е доста ясна, но очите му не се виждат добре. Тази снимка не предизвиква нищо особено в мен. Просто седя и почти не мърдам. Често когато почти не помръдвам, на това място почти изчезват усещанията за физическо тяло и възникват други усещания, които завземат по-голяма областо от усещанията на физическото тяло – “това място” става около един път и половина по-голямо. Ще опитам да опиша усещанията – еластична, подвижна пустота, която се съпровожда от леко, приятно главозамайване – прилича на описанията на преживяванията на сферата на пустотата. Възприятията на физическото тяло могат да се проявяват частично и в тези фрагменти могат да възникват (а могат и да не възникват) усещания за парене, остра ментолова прохлада, елекричество, лека и приятна анестезия, течение на вода надолу (като че вода бързо тече по нещо набраздено), приятно изпарение (както се изпаряват с леко съскане капките вода).

Престанах да се движа и описах своите усещания на Бодхи. Той сложи ръката си в центъра на гръдния ми кош и в областта на гърдите ми възникна леко, но достатъчно осезаемо горене. Усетих някои фрагменти на тялото, особено ръцете до лакътя и стъпалата. В тях също се усегаше горене, но по-слабо от това в гърдите. Усещането за еластична пустота стана по-интензивно. ВД: “Сега нещо трябва да се случи, та Бохди не е сложил просто така ръката си на гърдите ми, а ако не стане – значи съм тъпа и значи, че той е сгрешил с мен...”. Спрях да поддържам тези мисли и започнах да възвръщам вниманието си от всички хаотични разсейвания. Възникнаха проблясъци на различни преживявания, физическите преживявания продължаваха на едно ниво.

Погледнах снимката на Рамакришна и очите му престанаха да бъдат просто снимка, те като че оживяха и аз го ПОЗНАХ. Веднага възникна преживяване, което преди не се беше случвала в тази лична история (във всеки случай, аз си мисля, че не се случвало). Възникна мисъл, която резонираше с преживяването: “Когато бях до Рамакришна”. Нарекох това преживяване “екстатична умиротвореност”. Екстаз и умиротворенот – това е нещо несъвместимо за разсъдъка, но именно това видях в оживелите очи на Рамакришна и именно това съм преживявала когато съм била близо до него. Възникна образ: над Ганг слънцето започва да залязва, всичко наоколо е наситено златно, но не само небето оцветява всичко в златно, а още и преживяването, което резонира със зрителното възприятие на небето и пространството наоколо. Седя в градина срещу Рамакришна. Разговаряме, но повече мълчим, отколкото разговаряме. Знам, че той знае, че сега го има това преживяване, той знае какви възприятия има сега на това място. Цялото му същество изразява пронизителна и дълбока симпатия към мен. И аз преживявам същото по отношение на него. Това е най-близкото ми същество, нямам какво да крия от него, няма от какво да се страхувам в негово присъствие, това е преживяване на абсолютна откритост и същото време – на защитеност. Тялото му, както и пространството наоколо е пронизано от гъсто злато и излъчва екстатична умиротвореност. С голяма мъка сдържам съзлите си от тази пронизителна симпатия, която възникна у мен към Рамакришна. Той престана да бъде абстрактна историческа личност, аз дори не мога да кажа какво стана със спомена – този образ е много по-ярък от почти всички образи в моята лична история, по-ярък от “паметта” за днешното утро. Възникна озарена мисъл: “Това не е никакво минало. Това е сега.” Изблик на преживявания – озарена мисъл: “Ако няма възприятие на миналото, а има само възприятие, то точно сега може да бъде и това възприятие, няма никакво последователност, точно сега може бъде това възприятие, което може да бъде описано като “събитие от миналото”.

До преди това събитие смятах, че Рамакришна е имал проблеми с Разсъдъчната яснота – съдейко по онова, което бях чела за него. Т.е. той, разбира се, е имал преживявания и дори много ярки, но интелектът му... В моята представа той беше личност, слабо контролираща своите желания – когато е възниквало желание да вика и да се смее от екстаз, то той го е реализирал баз да се замисли. Аз почти никога не бях мисилила сериозно за Рамакришна, затова портретът му беше объркан. Аз уж вярвах, че той е просветлен, но в същото време той си оставаше за мен полумитичен персонаж, склонен към неадекватно поведение.

Когато го “срещнах” веднага обърнах внимание, че това същество съвсем не е безумно, а точно обратното – цялото му същество излъчва яснота и мъдрост. И това съвсем не приличаше на моята представа за него. В очите му нямаше нищо от очите на лудите – погледът му беше чист, пронизителен и умиротворен. В движенията му нямаше никакво объркване – нямаше никакво съмнение в онова, че това същество има недостъпен засега за мен контрол върху всички свои движения.

Има озарена мисъл, че този обръз може да стане съвсем истинска реалност, ако... Засега не знам какво трябва да направя за това. Но вече почти винаги имам възможност да поседя с Рамакришна по залез-слънце и да погледам очите му.