На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0054. Скво:

Грациозно усилие.

 

Преди усилията по отстраняване на НЕ винаги се съпровождаха от телесно напрежение, правех акцент върху издишването, като че се опитвах да изкарам от себе си НЕ. Това ми отнемаше твърде много сили и усилията ме изцеждаха. А когато правех свръхусилия, цялото ми тяло беше в силно напрежение, дишането ми ставаше на пресекулки и рязко. На мен почти никога не ми се удаваше да отстраня НЕ мигновено и веднага да преживея тиха радост.

Преди два дена Бодхи разговаряше пред мен с Бялата тигрица. Той й каза, че тя не можа да отстрани НЕ, защото все още не разбира, че няма никакви причини за НЕ, никакви основания, никакви “защо” и “защото”. НЕ – това са просто НЕ и това, че те възникват е просто лош навик. Тези думи съм ги чувала вече много пъти, но този път ги чувах по нов начин. Имаше съсредоточаване върху всяка дума, което казваше Бо, отстраняваха всички хаотични отвличания. Аз разбрах, че това е моят най-голям проблем – аз до ден днешен не разбирам, че НЕ са просто навик, като пушенето и че той може да бъде отстранен. У мен възникна съвсем друго възприятие на НЕ. Възникнаха такива образи – преди, когато възникваха НЕ, аз като че се потапях в тях, като в бъчва и вече от това състояние се опитвах да престана да ги изпитвам, често надигайки още по-голяма буря от НЕ. Сега аз като че ги гледам отвисоко, това не е аналогия, това именно така се преживява – аз към като окачена във въздуха и гледам възникващите НЕ отвисоко и ги възприемам не както преди – като цял един свят, а като ненужен предмет на масата, който може да бъде бутнат. Почти винаги фиксирам момента, когато НЕ всеки момент ще си пробие път, но имам възможност да направя усилие и това няма да се случи. В това усилие тялото ми никак не участва. То ли от предишните ми усилия нещо е отпаднало, то ли това е нова комбинация от възприятия – засега не знам.

Ще опитам да го опиша. Възниква НЕ. Възниква желание да не изпитвам НЕ, а да преживея тиха радост. Възниква съсредоточаване в дълбочина, в центъра на гърдите. После възниква усилие, което се съпровожда с едва доловимо, но определено усещане, като че в центъра на гърдите ми нещо се разтваря – кръгло и еластично. Това става мигновено – като леко щракване, като много нежен и приглушен взрив и веднага след това възниква съвършено различно възприятие на света – свят, видян през очите на тихата радост. По-сполучлив термин от “тиха радост” ми беше невъзможно да намеря, макар че по-рано този термин не ми беше много ясен.

Много ми се иска да нарека новото усилие “грациозно”. То е толкова леко, толкова прозрачно, толкова радостно, че колкото по-често пораждам това възприятие, толкова по-силно ми се иска да го пораждам отново и отново. Такова нещо не ми се беше случвало. Преди отстраняването на НЕ чеше нещо тежко, адска работа, от която ми се искаше да избягам на всяка цена. Сега има друго желание – да експериментирам, да шлифовам усилието, да работя с този тънък и безупречен инструмент. Понякога просто ме омагьосва начинът, по който той работи – така просто и безупречно. Полагането на усилия сега е най-радостното действие, което ми носи такова удоволствие, което не може да се сравни с нито едно удоволствие от реализацията на впечатления.

Свръхусилието се преживява като “еластично” съсредоточаване в центъра на гърдите, в дълбочина, като че във”взрива” се влага повече сила – в резултат на съсредоточаването, а не в резултат на размаха, както това беше преди. Това е също още съвсем не изследван момент.

Спонтанно възникна желание да проведа такъв експеримент с желанието за впечатления: в момент, когато получавам впечатления, аз се спирам, за да направя усилие, да преживея тиха радост, безметежност, устременост, а после отново да се върна към получаването на впечатления. Т.е. аз не отстранявам нито желанието за впечатления, нито самото получаване на впечатления. Аз просто сравнявам двете възможни в дадения момент състояния. Днес успях да сменям тези възприятия (впечатленията и ОзВ) много бързо – през 1-2 секунди. За нищо не мислех в тези моменти, не взимах никакви решения – какво да отстраня, а какво да оставя. След 5-6 такива смени желанието за преживявания стана толкова ярко, че аз просто не можах повече да се върна към получаването на впечатления, макар че когато прекъснах това възприятие за прав път беше в самия разгар на получаването на впечатления и много ми се искаше да продължа с това. Когато изведох тези две желания на арената, желанието за впечатления много бързо умря, а желанието за преживявания, обратното, укрепна. Състоянието, когато има впечатления започна да се възприема като нещо много грубо, сиво и тъпо – все едно, че разяждаща, лепкава мъгла покрива очите, запушва носа и обгръща тялото. Но в този момент, когато аз получавам впечатления и не правя усилия, аз не виждам това, аз получавам удоволствие.