На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

0058. Рис:

Битова анабиоза

 

Когато се намирам вкъщи и при това “заспивам”, т.е. потъвам в хаотични отвличания (разсейване), то забелязвам, че моето заспиване се изразява в действия и мисли, които на всички са добре познати. Ако някой сам не е правил това и не го е изпитвал, то той със сигурност е виждал, как това правят неговите майка, баба, дядо и т.н.

Основните симптоми са такива:

- Започвам не само да виждам с периферното зрение, а много старателно да обръщам внимание, какво прави човекът, с когото живея. Интересува ме какво гледа, какво прави, какво търси и аз започвам да питам: “Къде гледаш?”, “Какво търсиш?”, “Какво искаш?” когато никой не ме моли за помощ.

- Вниманието ми се приковава към действията на другите хора, като ги следя погледа им, движенията им, започвам да си доизмислям – на кого какво може да му бъде нужно и да подсказвам нещо от рода на: “Тук няма лъжици, аз ги преместих”, в магазина – “Соковете не са на този щанд, елате да ви покажа къде са”. При това аз не общувам с малоумници, а с напълно развити умствено хора, които могат да съобразят къде да намерят лъжиците.

- Когато готвя си мисля дали това ще го яде още някой, готвя повече, мисля си дали ще му хареса.

- Радвам се, когато някой се връща от работа или пристига от някъде, а аз съм приготвила или купила нещо вкусно. Чувствам задоволство от това, че на него ще му бъде приятно: ето той е уморен,цял ден нищо не е ял, а аз ще го нахраня. В този момент за мен не съществува този човек като човек, т.е. за мен не е важно какво става с този човек, какво чувства, какво го вълнува. Даже не ми е интересно това, което ще ми разкаже. В този момент той за мен е само уморено и гладно същество, за което е жизнено важно да бъде сито и моята грижа за него е насочена само към удовлетворяване на физиологичните потребности, примерно, като да полееш цвете. Самата аз при това изпитвам водещо да затъпяване задоволство.

- Следя къде си слага вещите – един вид, събирам информация за това кое къде се намира, за да мога да помогна после.

- Чувствам радост, когато някой ме попита: “а къде е еди какво си?”, “как мислиш, как се включва това?”, “ще ми стигнат ли парите, за а купя това и това?”. Радва ме това, че мога да бъда полезна, че мога да отговаря на тези битови въпроси и да разреша нечии проблем. Аз започвам сериозно да се замислям над тези въпроси, да си губя времето, да размишлявам, да обсъждам.

- Когато съм в хранителен магазин, аз се замислям – дали да не взема за хората, с които живея нещо вкусничко, което те обичат и което ще им хареса? Аз не просто взимам това, което според мен е вкусно, а акцентирам именно върху техните вкусове. При това никой не ми е поръчвал нищо, никой за нищо не ме е молил.

- Започвам да се замислям и да давам съвети как някой да направи нещо по-добре – например, как да си разпредели времето, за да не закъснее, или как и с какво да стигне до някъде. И отново без никой не ми е искал съвети.

- Много се безпокоя да не би да обезпокоя някого със своите действия, да не го притесня или да не го събудя.

 

Какво е характерно за всички тези симптоми? Това, че аз през това време напълно забравям какво става с мен, какво искам аз, има ли сега в мен ОзВ; аз като че се изключвам от своя вътрешен живот. В мен може да има различни НЕ, въвличания, хаотичен вътрешен диалог, но на мен не ми пука. За мен става по-важно битовото благополучие на другите хора, тази въпроси ми се струват крайно сериозни и заслужаващи внимание. На мен ми е много важно да бъда нужна на някого, защото по време на заспиването аз ставам съвършено безсмислено същество, в което нищо не се случва. Става ми скучно сама със себе си и аз започвам да зяпам наоколо, да задавам въпроси, радвам се на всяко “напълване” на живота. Но това е просто жажда за впечатления, не ми се иска да си пусна нито телевизора, нито музика. Разбира се, желанието да включа телевизора също е признак на заспиване, но това е заспиване от друг вид: аз напълно забравям за това, че в мен може въобще нещо да се случва, че там някога е имало нещо, даже и да ми са се случвали осъзнавания и освобождаване от НЕ само преди няколко часа. По-точно ще бъде да кажа, че това не е заспиване, а забравяне, забрава. На мен ми се струва, че това забравяне е най-мъртвото в сравнение с всички останали. Светът става плосък, в него има само бит. За да се интересуваш от новините по телевизора ти трябва поне нещо човешко, а тук няма въобще никакъв интерес. Аз сама се превръщам в тъпо, напълно битово същество и точно такива виждам и другите хора, затова започвам да се интересувам от техния бит. Нищо друго, освен най-простите прояви на “живота” (това може да се нарече живот само условно), такива като да се нахраниш, да поспиш, да се облечеш, да отидеш на работа или до магазина, за мен в този момент не съществуват. Аз ставам не просто спящо, а вече умряло същество – така усещам тази тъпота. За заспиването е характерно и това, че като живея с нормални (според моето разбиране, разбира се) хора, заспивайки, аз се оказвам изведнъж в свят на пълни импотенти, та нали аз подсказвам на хората откъде да вземат киселото мляко или къде да си намерят чорапа, значи аз предполагам,че човекът сам може и да не се сети и че той се нуждае от помощта ми. При това, аз, естествено, не си давам сметка, че спя – не виждам нищо особено в тези въпроси, нещо като – а защо да не попитат, просто ми е интересно, иска ми се да помогна. Аз не изпитвам никакви ярки НЕ към своите “домочадци”, точно обратното, на мен даже ми се струва, че аз ги обичам, чувствам, че те са “мои”, “близки”.

Кога настъпва битовото заспиване? Засега не съм изучила в подробности този процес и виждам само една причина:

- След съня, в който аз ставам напълно тъпо същество, изпитвам НЕ, привързаност, общувам със своето предишно обкръжение по начин, по който съм общувала по-рано. Сънят не е обезателно нощен, това може да бъде сън в продължение на два-три часа през деня или сън след някаква силна преумора или болест.

 

Какво да правя, ако съм “заспала”? Мен ме събужда:

1.         Да престана за определено време (2-3 часа, 1 ден) да разговарям.

2.         Да престана да се храня за същото време.

3.         Да се уединя и да започвам да се вслушвам, да се съсредоточавам върху това, което става в мен и да го записвам. Фиксирането на възприятията ми помага да се съсредоточа, пречи да потъвам в хаотични отвличания и да се разсейвам.

4.         Когато става ясно какво именно се случва сега, на какви именно въвлечения или емоции съм се поддала да започна много твърдо практиката си, т.е. да си давам конкретни задачи и да ги изпълнявам. Например, да приложа 5 усилия за отстраняването на възникналата НЕ. Най-често при такива битови заспивания НЕ, които присъстват са много силни, затова даже ако усилието не води до пълно отстраняване с възникване на тиха радост, аз все пак зачитам такова усилие. Друг пример – следя поведението си, не изразявам на лицето си за определено време никакви емоции, или следя да не се изгърбвам, или да не правя резки движения, даже ако чувствам суетливост, или обратното – да се движа бързо, ако ме е нападнала апатия и сънливост. Такова съсредоточаване върху физическото тяло при силни въвличания за мен е много ефективно, тъй като по време на силно помрачение ми е много по-лесно да следя тялото си, отколкото емоциите си, но този контрол също изиска определено усилие и чрез просто, грубо усилие аз се доближавам до по-сложното, по-изтънченото. Обикновено след усилието върху тялото, като се върна към НЕ, аз чувствам доста повече способности за нейното отстраняване. Усещането е такова, като че “мускулът на усилието” е станал по-загрят, по-трениран.

 

Предвиждам любимото възражение от страна на тези, които постоянно за затънали в тази битова анабиоза: “Не е толкова лошо всичко това – да се грижиш за ближния си, да се стараеш да му е приятно, да се стараеш да му помогнеш за нещо”. Сами по себе си тези действия, разбира се, не са нито лоши, нито добри. Има значение не това какво правиш или какво не правиш, а това какво си ти в този момент, какво изпитваш. Ако ти, като показваш на детето си разкопчаното копче, се чувстваш напълно жива, то – добре, успех! А моята статия е предназначена именно към тази хора, които имат опит, подобен на моя и които, като мен, в момент на изпълняване на такива действия се чувстват механизми, изпитват загриженост, мътност, други НЕ и започват да преживяват стремеж към свобода и да търсят тази свобода. Аз съм жив пример – ето в мен възникна желание да кажа “киселото мляко е онази полица” и аз го казах. И това, което преживях го сравних с това, което преживявам когато в мен не възниква подобно желание в подобни ситуации. И аз направих своя избор – желанието да се грижа ме прави мъртва, не мен то не ми е нужно. Тек няма морал, няма философия, няма даже логика. Има съвършено прост избор в полза на този начин на живот, при който аз се чувствам по-жива. А чак след това може и да се поразсъждава – защо става така, защо като “не помагам” аз се чувствам по-жива, отколкото когато “помагам”. За това е необходимо да разгледаме “помощта” и да разберем какъв смисъл се влага в тази дума. Какво е това “помощ”? Някои смятат, че именно това се явява в това число и помощ – да подскажеш на коя полица е киселото мляко, да напомниш за нещо и т.н. По същия начин много хора смятат, че любов има, когато има ревност, когато има и грижа, и раздразнение и т.н. Такива думи стават като палки, с които сами се удряме по главата. Ние имаме концепция: “Да помагаш е хубаво”. Ние я следваме, без съвършено да си даваме отчет за това, че ние нямаме никакво разбиране нито за това какво е “помощ”, нито защо това е “хубаво”.