На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0061. Нети:

Наблюдение върху последствията от оргазма

 

Наблюденията върху това как се променят моите възприятия след оргазъм, ме доведоха до решението, че искам да прекратя оргазма, така както и НЕ. И макар аз засега да се съм постигнал безупречен контрол над оргазма независимо от обстоятелствата, аз ще изложа пък тези наблюдения и изводи, до които съм стигнал на дадения етап. Откриването на явно нежелателното въздействие на оргазмите върху мен стана сравнително неотдавна – примерно преди два-три месеца. До този момент аз редовно свършвах и никак не свързвах моето постоянно кофти състояние (НФ, НЕС, склонност към ярки НЕ) с оргазмите. Макар, разбира се, да имах такива подозрения, но затъването в НЕ, концепции и прочие глупости правеше оргазмите “естествена” потребност в този ред.

Аз разделям последствията от оргазмите на психологически и физически. Тези категории са много свързани и е трудно да се прекара реална граница между тях. Опитът показва,че преодоляването на тези последствия в едната област води до тяхното отслабване в другата.

Към психологическите последствия аз отнасям такива явления като апатия; разсеяност на вниманието и като следствие отслабване на разсъдъчната яснота; склонност към НЕ; отсъствие на устременост, предусещане, общо казано – сивота; отслабване на еротичните преживявания, липса на ОзВ. Като цяло ситуацията може да се опиша така – всичко най-тъпо и механично взима властта в свои ръце. Това може да се сравни с автопилот – когато пилотът се уморява, включва автопилота, чиято задача е да не се отклони от курса и не му пука за всичко останало: нито за небето, нито за облаците, нито за земята. Та ако аз опитам да погледна света с очите на автопилота това и ще бъде състоянието след оргазъм – тъпо функциониране. Преди не свързвах тази тъпота с това, че свършвам и тя сигурно не е била 100% обусловена от оргазмите, а по скоро още и от целия комплекс от груби помрачения, обаче, щом само започна да разкъсвам този кръг макар и само на едно място, то и другите глупости стават явни. Щом само започвах да отстранявам това, което за мен е непоносимо (НЕ, задоволството, концепциите), веднага ставаше ясно, че оргазмите просто унищожават всичките ми усилия.

Към физическите последствия аз отнасям телесните усещания. Аз имам (не винаги и не всичките) следните: сънливост, тежко състояния след сън, болезнена склонност към неподвижност (да се търкалям до обяд), суха гореща болка в ставите, главоболие, обостряне на болестите, желание за се тъпчеш, постоянна умора. Като цяло това може да се опиша така – тялото силно боледува.

По-рано (преди три години) тези физически последствия не бяха толкова ярко изразени, навярно затова, че моето физическо тяло е било в много по-добро състояние. Но после с мен станаха събития, които задълго (почти година) ме потопиха в депресия и това се отрази на тялото ми и то започна много често да изпитва болезнени усещания, затова най-вероятно не при всички физическото тяло така явно реагира на оргазмите.

Всички гореописани състояния възникват не веднага след оргазма, а се появяват в продължение на няколко дни. Примерен сценарий на това, как става това при мен ще приведа по-долу.

Веднага след оргазма в тялото си усещам суха горещина, която после като че затихва леко, но остава в ставите и ги прави болезнени като при температура. След това мога да забележа, че моето възприятие малко се е променило. Забелязвам дребни звуци, сенки, цветове, оттенъци, необикновени потоци в тялото – всичко изглежда така както при близост на преживяванията, при активност на радостните желания. Такива “изблици” са кратковременни (при мен максимум до първия сън) и тях липсва това, което на мен най-много ми харесва да изпитвам – радост, устременост, алертност, изпълненост, живост, те приличат на действието на наркотик – лепкави и разтегливи, а аз, който ги преживявам, приличам на растение. Оргазмът още може да бъде сравнен с късо съединение.

По-нататък ситуацията се развива така. Мога да веднага да изстина към момичето, нейните докосвания да ми станат безразлични и могат даже да предизвикват раздразнение, което е крайно трудно да бъде отстранено, тъй като то възниква ежесекундно, а вниманието е разсеяно. Но може да бъде и така, че да няма бързо изстиване, ние продължаваме да си обръщаме внимание, но тук вече е изчезнало нещо привлекателно за мен . преживяването на живост, на изпълненост. Тези преживявания се заменят от сиво старческо задоволство. Мога да продължавам да се търкалям, да се гушкам, иска ми се топлина, уют и ситост. Това състояние на потребност от задоволство продължава и по-нататък. Почти винаги след оргазма идва желанието да се натъпча с вкусна храна, а вкусното – практически винаги е тежка храна, която изцяло убива остатъците от живи възприятия. Това свършва със тежък сън, от който после е много трудно да се излезе.

След събуждане е трудно да станеш и да започнеш да правиш нещо. Тук започват да се появяват и тези физически последствия от оргазма, които аз описах по-горе. Плюс към всичко това трябва да се ходи и на работа. През деня склонността към НЕ е повишена и възникват психологическите последствия, които вече описах. На втория или третия ден може да започне “синдромът на човешкото” – на мен изведнъж започва да ми се струва ужасно привлекателно това, което е ценно за обикновените хора – кариерата, парите, красивите вещи, жените с външност на манекенки, развлеченията и т.н. Като че влизам в някакво пространство, в което всичко това е важно и това пространство изведнъж започва да резонира с нещо вътре в мен. Ако нищо не направя с тези желания, то синдромът може да продължи до седмица, а по-рано аз се намирах в такива състояния доста по-дълго, защото не се борех с тях. В реализацията на тези желания има нещо, което ми харесва – опитът от тяхната реализация, опитът от последствията. Аз съм виждал, че бързо губя интерес към това, към което съм се стремил.

На втория-третия ден еротичните преживявания могат да изчезнат, а могат и да възникват, но в примитивен вид. За това по-подробно ще разкажа по-долу, а сега ще кажа само, че аз различавам някаква градация, спектър от еротични преживявания. Този спектър се простира от грубото страстно желание да се чукам и да получавам удоволствие до екстатичното преживяване на любов и близост, израз на което може да бъде сексът, който аз наричам “затаен”. В първия случай да свърша – това е най-закономерното събитие, във втория - оргазмът е неприемлив, като нещо чуждо. Та аз забелязах, че оргазмът влече след себе си тези прости сексуални усещания. Следващия път сексът става по-груб и механичен, лишен от преживявания. За мен в такъв случай представлява огромна трудност да не свърша отново, защото възбудата може да се притаи, а после неочаквано за няколко секунди да достигне върха. Също така възникват мисли и за това колко хубаво би било да свърша и други подобни глупости, които ме разсейват. Ако не ми се удаде да се въздържа от оргазъм, то състоянието става още по-неприятно.

Но ако намерението е желязно, вниманието изострено, паметта свежа и стремежа към любов – ярък, то тук може да стане чудо. След няколко критични, стремителни приближавания до оргазма, реката като че се успокоява, тя повече не се опитва да пробие стената, започват да възникват нови интересни възприятия. Направих си извод, че искам в такива моменти да се спра, тъй като това ново състояние е още неустойчиво, лъжливо, а вниманието още не е толкова концентрирано, че да следи процеса в продължение на дълго време – има голяма опасност да се отпусна и да не забележа неуправляемото приближаване на оргазма.

След като този пик е преодолян, следващия път ще е много по-лесно и естествено да се спреш на границата. Така се преодолява кризата, но до оздравяването има още много. Моят опит показва, че ако след оргазъм не се прави секс, от страх да не свърша отново или по друга причина, то в този случай неприятните усещания и емоционалните състояния заздравяват и в края на краищата все пак ще ми се наложи да преодолявам механичното желание да свърша, но при това аз вече цяла седмица съм прекарал в състоянието на мъртвец. Но ако се опитам колкото се може по-рано да преодолея тази граница, за която писах по-горе, тогава всички действия “на сухо”, за които ще разкажа по-късно стават по-уверени.

Като цяло, след оргазма може да се тръгне по два пътя. Може да се примириш, и разбирайки какво става, да чакаш кога първата разрушителна вълна от неприятни състояния ще отмине, а после да започнеш да предприемаш мерки за отстраняването на последствията, но докато чакаш всички тези състояния се обострят, стават по привични, радостните желания спират да се проявяват и най-важното – ако не се съпротивляваш на настъпващите помрачения, то така или иначе им се поддаваш и едното влече след себе си друго и в края на краищата става ясно, че вече от месец не е имало нищо, което може да бъде наречено проблясък на ОзВ.

Вторият път – това е постоянно съпротивление на помраченията. Той може да бъде организиран на три фронта: психически, физически и сексуален. Независимо от това, че отстраняването на НЕ става много трудно, аз все пак искам да правя опити с всички сили. За мен много действено е отчаяното припомняне на последното озарено състояние, размисъл върху това какво става, какви са причините и възможните последствия, четенето на книги за духовни практики и за живота на практикуващите – т.е. постоянна съпротива на упадъка и култивиране на светлото и живото. Не искам да се предавам и продължавам да правя усилия независимо от нищо. Разглеждам оргазма като нежелателно обстоятелство, от което не искам да завися. Искам да поставям под съмнение всяка зависимост и да я проверявам и в резултат мога да намеря слабото място на тази зависимост и да го отстраня или поне да отслабя неговото действие. Ето към това искам да насочвам усилията си при преодоляване на последствията от оргазма.

С телесната вялост и механичните желания ще се справям твърдо – не искам да се поддавам на затъпяването. На мен ми харесва да използвам йога, гимнастика, прекъснат сън, гладуване или ограничаване на храната. Искам да пораждам радостно желание да ограничавам своите механични желания. Искам всяко желание за усещания (да хапна, да поспя, да полежа и др.) да бъде проверявано за това дали то е радостно или не, съпровожда ли се то от упадъчност, сивота, самосъжаление. Тъй като моите усещания след оргазъм често са неприятни, то се включва навикът ми да изпитвам НЕ от неприятните си усещания. Този навик може да бъде разкъсан, след което отстраняването на НЕ и неприятните усещания може да се осъществя Ако всички гореописани мерки бъдат претворени на практика, то в края на първата седмица аз обикновено започвам да оживявам. Появяват се първите преживявания на изпълненост, светимост, тиха радост. ва по отделно, което усилва ефективността на практиката. Когато живея, без да се поддавам в продължение на дълго време на механичното желание да свърша, то разбирам, че 15-20 години от живота си съм живял в пълна мизерия. Мога само да се досещам как ще бъде след един-два месеца. До срещата ми с практиката на Бодхи аз се занимавах с малко по-други практики, та тези състояния, които преди достигах в идеални условия за две-три седмици (затворен апартамент, почти денонощна практика, ограничение в общуването) сега ги докосвам още в първите дни след оргазма, а към края на втората седмица ОзВ набират пълна сила и това в най-нежеланите за мен условия: Москва, работа, транспорт и т.н.

Ефективността на отстраняването на НЕ, когато съм изпитвал оргазми, от това, което става когато съм се въздържал от тях, може да се сравни с плуване в бушуващ океан в едноместна лодка, където усилието това е веслото, което става само за това да не се обърнеш и пътешествие на военен крайцер по леко развълнувано море, всяка вълна, на което е под контрол.