На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0062. Скво:

Предназначение на социалните експерименти

 

Когато аз току що бях взела решение да започна социалните експерименти (СЕ), веднага възникнаха мисли – защо е необходимо това? Мога да си имам неприятности. Това няма значение за моята практика. Това нищо няма да промени. Защо да предизвиквам обществото? Всички тези мисли впоследствие възникваха ВСЕКИ път, когато ми възникваше желание да проведа кой да е социален експеримент – от писане в книгата за оплаквания до скандал на публично място.

Всеки пък, когато възникне затъпяване и вцепеняване поради нежеланието да провеждам СЕ, аз се “спирам”, спомням си как съм преживяла устременост и си задавам въпрос – кое за мен е по-важно – да постигна освобождаване или да съхраня доволството и комфорта в дадената ситуация, когато НФ, породен от социалните страхове и породените от тях НЕ с плътен слой покрива целия ми живот?

Страховете в СЕ се преодоляват като просто се изпълнят планираните действия. Ако аз, след като съм анализирала ситуацията, съм взела решение да направя нещо, то аз го правя, даже и ако не мога да отстраня нито страха, нито другите НЕ и следващия път аз откривам, че и страха, и НЕ са по-малко, че сега трябва да положа доста по-малко усилия, за да извърша планираното действие.

Когато съм изправена непосредствено пред избора да направя ли СЕ или не, всеки път възникват мисли като “Тази ситуация е неподходяща, този човек не подхожда за моя експеримент, трябва да почакам докато минат хората, само не днес, стига вече за днес и т.н.” Всички тези мисли са оправдание на собствената импотентност, затова съм си изработила следното правило: ситуацията (човекът, мястото) може да бъде неподходяща само два случая: или аз 200 процента съм сигурна, че без проблем мога да реализирам всички желания, които не противоречат на закона, или аз виждам, че има реална опасност – могат силно да ме ударят, да ме убият и т.н.

Когато възниква желание да проведа СЕ, възниква мисълта – това е немислимо, аз не съм способна на това. Възниква страх да наруша обикновеното течение на нещата. Всеки ден, в продължение на целия си живот аз и всички други сме спазвали едни и същи правила, действали сме по една и съща схема и това е много страшно – на правиш стъпка встрани, но когато вече правиш това действие, чупиш привичния ред, тогава изведнъж разбираш, че нищо страшно не се случва, че всички тези викове около теб са просто звуково възприятие, а всички злобни лица – това е просто възприятие на такива лица и няма никакъв повод да реагираш по някакъв начин на виковете и на израза на лицата на другите хора. Можеш да продължаваш да живееш своя живот, като обръщаш внимание само това – да пресечеш или да избегнеш нечии агресивни действия. Разбирането, че нищо значимо не се случва и е думите и емоциите на другите хора ПО НИКАКЪВ начин не ме трогват е най-удивителното във всички СЕ.

Ако аз съм освободена от НЕ по време на СЕ, то у мен възниква усещане за почти “врязване в мъртва материя”. Все едно, че всичко около мен е прашна тежка завеса, през която не минава никакъв живот. По време на СЕ аз правя разрез и през него проникват свежест, яснота и вятър от съвсем друг свят.

Даже най-малкият СЕ е излизане извън пределите на клетките, по които вървят хората от раждането си и до последния си ден. Самото желание, самата мисъл, че можеш да постъпиш съвсем не така както е прието се съпровожда от преживяване на свобода, а реализацията на това желание винаги води до неочаквани и удивителни промени в обикновения подбор възприятия и често откликва в съвсем други фронтове на работа.

Важно е да се помни, че мотивацията за провеждане на ефективни СЕ се състои именно в преодоляването на своите социални механични страхове, страхове от морално осъждане, механично изпитване на НЕ като отговор на НЕ от страна на другите хора, а не борба за “справедливост”. И когато се освободя от тези страхове, аз може би въобще никак няма да реагирам на нищо, тъй като мен в дадения случай не ме интересува промяната на света около мен, аз провеждам СЕ с друга цел – да отстраня своя механичен страх пред хората, пред тяхното осъждане и негативните им емоции в най-различни ситуации. Мен ме интересува пълната независимост от мнението на другите хора.

Когато мисля за това как да не се изложа по дреме на НЕ, започвам да изпитвам много силни НЕ. Забравям, че за мен главното е да не покажа, че съм голяма работа и да победя съперника, а да изпитам чувство на свобода. Т.е. първо, да направя усилие и да реализирам приетото решение, а второ, да отстраня НЕ, възникващи по време на експеримента.

След провеждането на СЕ преди оставаше страх да се появявам на мястото, където съм провеждала експеримента, но в резултат на експериментите по “зачистване”, когато отивах и осъществявах контакт с тези, които изпитваха съм мен НО, този страх изчезна. Това е също интересен фронт на работа – да правя допълнителни СЕ на места, където вече съм се “прославила”.

По време на СЕ трябва да бъдеш винаги готов за проява на агресия, особено в Русия и в мюсюлманските региони и да предприемеш адекватни мерки, а също така и внимателно да обмисляш СЕ.

Забелязах, че колкото по-дълго мисля преди да реализирам СЕ, толкова по-силно е отравянето с НЕ и толкова по-размазан е крайният резултат. Често възниква впечатление, че няма никакъв резултат, толкова силни са били НЕ. Всъщност, обаче, резултат има винаги и това ще се забележи тогава, когато следващия път решиш да направиш същото и откриеш, че все пак страхът е много по-малък.

Има наблюдение, че СЕ трябва да се осмислят, т.е. след серия мини СЕ или един голям СЕ трябва да мине определено време, за да могат да се видят и да се оценят резултатите от направеното. Ще поясня с пример. Провеждам мини СЕ – приближавам се на улицата към най-различни хора и им говоря на “ти”. В началото ми се налага да правя сериозни усилия. След това тази задача ми се удава все по-лесно и по-лесно и ето аз достигам до стадий, когато още няма пълна свобода, все още ми се налага да преодолявам леко стряскане и да отстранявам леко безпокойство, но реализацията на НЕ вече не дава никакви резултати, нищо не се променя, та ако ще и до още 20 човека да отида, а тази минимална неосвободеност все още съществува. В такива ситуации, оставям експеримента за определено време. Това може да са 2 дена, две седмици или даже няколко месеца – всичко зависи от желанието и когато се върна към него отново, за да направя окончателна зачистка, виждам, че съм станала много по-освободена в тези ситуации, все едно че опитът се е осмислил и усвоил и сега остава само да проведат още съвсем малко експерименти, за да бъда абсолютно уверена в това, че вече нищо не може да ми отнеме извоюваната свобода в отработените ситуации.

СЕ могат да бъдат измисляни “на крак”. Ако когато излизам навън и влизам в метрото като съм настроена, че сега ще правя СЕ, то аз се намирам в активно търсене на ситуации, в които мога да встъпя във взаимодействие с хората, при което у тях възниква НО към мен, но без да нарушавам при това закона.

Едно от типовите възражения се състои в това, че аз, видите ли, със своите СЕ преднамерено предизвиквам у хората НЕ. Но всъщност това не е така. Аз бих предпочела хората да не изпитват НЕ, тогава на мен не би ми било необходимо да изследвам своите страхове пред НЕ от страна на другите хора и около мен би имало хора, които са ми приятни, но тъй като живея в общество, където на всяка крачка се сблъскваш със скрита или открита ненавист и агресия, то аз съм принудена да изследвам своя механизъм на ответна реакция и да отстранявам ответните страхове и НЕ. По време на СЕ влизам в такива ситуации, в които самите хора обикновено изпитват агресия. Именно всеки човек сам избира да изпитва ли агресия или не. Например, понякога се обръщам към някоя възрастна жена на “ти” и в отговор виждам, че тя ми отговаря спокойно-безразлично или даже с удоволствие от това, че младичко момиче я приема като “своя”, понякога голям мъж може в отговор на моето “ти” да се усмихне, да се заинтересува, да започне да се закача, но най-често хората избират да изпитват агресия. Моя ли е вината, че този човек е станал такъв ненавиждащ, че едно обръщение на „ти” го докарва до ярост? Има свобода на избора и всеки сам избира какво да изпитва и какъв да бъде.