На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0063. Вик:

Три нива на сивотата

 

По време на работата с НЕ аз забелязах три нива на “сивотата”. Ще ги опиша така както ги различих.

1. Първото ниво се достига бързо след началото на практиката, за няколко седмици, но то е съвсем мрачно, “тъмна сивота”. Започваш да отстраняваш силните НЕ и бързо забелязваш, че ти като че вече си ги победил. Седмица си изкарал без ненавист и злоба. Нямаш НЕ, но въпреки това вместо обещаните ОзВ поради някаква причина има някаква потискаща сивота. Няма НЕ, но и ОзВ хубаво няма. В този момент аз започнах да препрочитам книгата и открих, че съм пропуснал главата за концепциите. Т.е. почти не съм я чел. В основата на тъмната сивота лежи НФ, пораждан от слой концепции. Тогава аз веднага намерих страшно много работа и се успокоих за отсъстващите ОзВ.

2. Второто ниво се достига за по-дълго време, за няколко месеца. След определен обем работа с грубите концепции и продължаващата борба с НЕ отново настъпи сива полоса – “равна сивота”. Усещане за някакво плато, равно, спокойно състояние, без емоционални изблици, тих сив живот. Явно виждаш, че нямаш НЕ. Т.е . разбира се, те могат да те връхлетят, да ти разбираш това, но те по някакви причини не те връхлитат. Или ги изпитвам много рядко. Няма причини за вълнение, източниците на груби помрачения са отдалечени, животът тече равен. Седмица, втора. Възниква въпросът, а какво да правя? Може би трябва да започна специално да ги предизвиквам?

Това ниво на “равна сивота” също представлява НФ, незабелязан по-рано, в моя случай това за различни грижи. Тихият и утъпкан НФ, който отначало дори е трудно да откриеш, а после е трудно да отстраниш, по-трудно дори отколкото грубите НЕ. Грижите се оказват безчислено множество и когато те започнат да стават явни, то от равното сивота нищо не остава, отново започната привичната борба с пълзящите на всички страни НЕ.

3. Третото ниво се колебае от “светла сивота” до яснота – намерих това ниво след около 9 месеца. Забелязах го чек след като на повторно откритата конференция на Бодхи започнах отново и отново да повтарям, че всеки акт на отстраняване не е само да спреш да изпитваш НЕ, но и последващо пораждане на ОзВ, например, на състояние на тиха радост. Удивителното е, че аз бях слушал това най-малко в продължение на половин година, винаги бях смятал, че всичко правя както трябва и изведнъж разбрах, че всъщност не го правя така, а в около 80 процента от случаите просто намалявам интензивносттта на НЕ или дори ги потискам. Главното за мен тогава беше да спра да изпитвам ярки НЕ, защото да проследявам нещо по-голямо, да го отшлифовам до блясък – просто нямах сили.

Когато все пак опитах при всяко отстраняване на НЕ да постигам усещане за явно освобождаване и изблик на радост, то се откри удивително явление. Тези изблици започнаха като че да сливат образувайки ново състояние – озарен фон. Оказва се, че не е толкова лесно да го “постигнеш“ за секунда, но в него може да се живее! Честно да ви кажа, бях поразен, че това състояние може да бъде удържано без прекъсване за определено време.

И тук изникна нов проблем. Това състояние е постоянно, с маниакално упорство се покрива с невидими за мен тихи НЕ и грижи. Нищо не се случва, никакъв шум, никакви видими НЕ, просто раз! и вместо яснота настъпи сивота. Откриваш това чак тогава, когато сравняваш текущото състояние с паметта за тихата радост. Мислиш си: нещо тук не е наред... Радостта ми някак си не е много радостна... със сигурност, пак има някакъв НФ. И ще трябва време и усилие, просто за да разбера, че съм излязъл от състоянието на озарен фон. А после пак усилие, за да уловиш отравящото те възприятие, да уловиш засегнатите от него концепции, отново да постигнеш изблик на радост от освобождаването, ако въобще успееш да го направиш и чак след значителни усилия маже би да се върнеш в състоянието на яснота. Тъй като навикът да изпитваш НЕ е формиран в продължение на десетилетия, през които непрекъснато си се намирал в него, то той още дълго ще те връхлита, докато, накрая, не бъде внедрен навикът той да бъде безупречно отстраняван, а в края на краищата и навикът да не го изпитваш, а да изпитваш ОзВ.

Да забележиш идването на такива тихи НЕ не е просто. Отравянето става съвършено незабелeжимо. Все още предполагаш, че си в ОФ, а вече отдавна не си в него. Грубата НЕ може да бъде видяна веднага, понякога може да да се забележи как протича мигновения вътрешен акт на нейното приемане или не приемане, просто избор “взимам – не взимам”. При това когато навикът да изпитваш НЕ е силен, по често решаваш “взимам” и дори успяваш да помислиш, ето, отново се тровя сам без да знам защо. А тук нищо не се вижда. Понякога ти се струва, че всичко е заминирано, крачка наляво, крачка надясно – противотанкова мина... Някакво незабележимо възприятие: погледнал си някой човек, раздал се е смях, чул си някоя дума, ти самият дори не си му придал значение, та нали няма НЕ! Тишина! Няма на какво да обръщаш внимание, няма никакви сигнали, а състоянието ти вече е отровено.

Когато вече съм разбрал, че съм загубил състоянието на яснота, аз губя сумати време, за да разбера какво всъщност се е случило. Търсиш в себе си, търсиш – и нищо не намираш! Чувстваш се гадно, а не виждаш причината. За тази концепция се сетиш, за другата – все не е това. Понякога отива половин ден, да за си изясниш нещата. Главното е, че ВИНАГИ има причина, винаги има засегната концепция и възприятие, което я е засегнало. Като я намериш и я отстраниш и всичко се успокоява.

По повод на просто “да изскоча”, да влезна в ОзВ, да си спомня себе си в ОзВ, без да търся причината за негативния фон – засега не ми се получава, затова отделям голямо внимание на търсенето и отстраняването на концепции. Помага ми съставянето на списък на хаотичните разсейвания – техният анализ често открива причините за НФ.

Как да закрепиш успешното освобождаване от НЕ? Може да се освободиш от грижите и да възстановиш ясното състояние, а след ден-два или един-два часа отново да откриеш същата тази концепция и същата тази грижа. Отново ги отстраняваш и те отново възникват, тъй като навикът да ги изпитваш е много силен. Затова всичко, което ми остава това е да продължавам всеки път да отстранявам НЕ и да постигам яснота в концепциите, докато не бъде създаден нов навик – навикът да преживявам яснотата в дадения процес и да се изпитвам НЕ в дадената ситуация. Когато достигам устойчиво освобождаване от цял ред концепции, когато в цял ред ситуации създавам нов навик - да не изпитвам НЕ, а да изпитвам ОзВ, то и целият останал фронт на работа съществено се придвижва напред.