На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

0064. Скво:

Шест вида симпатия

 

Към сегашния момент ми се удаде да отделя 6 вида симпатия към хората:

1. Симпатия-стихия. Ако аз видя в човека възприятия, които сами близки, възниква такъв образ, все едно, че от това място се откъсва ураган, който разтваря огромен прозорец към друг свят. В такива моменти не съществува никой друг освен мен и този човек, ние сме проявяване на една и съща стихия и от преживяването на това единство ни се иска звънко да се смеем и да ни чуе целият свят, да се търкаляме в безкрайността, да се гледаме един друг в очите, да преживяваме възторг и да замираме от предусещане. Има желание за съвместно творчество, съвместни открития, съвместно търсене. Възниква мисъл, че имаме едно общо за двамата вдъхновение, един общ за двамата стремеж и всеки от нас прави нещо свое, но все пак това е движение към едно цел.

2. Златна симпатия. Равномерно, пронизително горене. Човекът, към когото изпитвам такава симпатия се възприема като свещено същество. Това същество е най-ценното, което може да съществува. Образът на този човек е златна мека светлина. Когато мисля за такъв човек, ми се иска да замра и да виждам само тази златиста светлина. Това е абсолютно и безусловно приемане, което се съпровожда от желание да направиш всичко възможно, за да разчистиш пътя за неговите проявявания. Това може да се сравни ето с какво: ако слънцето изведнъж бъде закрито, аз бих направила всичко възможно, за да отстраня препятствията по пътя на лъчите му.

3. Екстатична симпатия. Всяка мисъл или всяко докосване до човека предизвиква екзалтация. При това и мисълта, и физически да се намираш близо да този човек предизвикват екзалтация с еднаква сила. В тези моменти има мисъл, че няма никаква разлика къде се намира този човек, той винаги е до теб. По цялото тяло преминават тръпки – и отвън и отвътре. Всеки изблик на екзалтация предизвиква вълни от тръпки, които те връхлитат отвън и се отскубват на всички страни, но особено към този, към когото изпитвам симпатия.

4. Симпатия-нежност. Много фино преживяване. Човекът, към когото изпитвам такава симпатия се възприема като център, в който е съсредоточена нежността, той е като създаден от нещо леко, прозрачно и фино. Възникна такова сравнение – течен кристал. Омагьосва с тази си изтънченост. Възниква желание едва-едва да докосваш и да закриляш това същество.

5. Симпатия-вдъхновение. Може да възникне към човек, който не се занимава с практиката и се стреми към неща, които за мен не представляват интерес. Ако ми се случи да видя човек, който изцяло и без остатък се отдава на нещо – на танци, научни открития, секс, творчество, книги, актьорско майсторство – то това почти винаги предизвиква в мен изблик на вдъхновение и радост от това, че има такъв човек, в който има страст към живота, творчески търсения, даже ако това не е насочено към област, която ме влече. Понякога възниква желание да способствам реализацията на желанията на такива хора.

6. Мека симпатия. Спокойна бледослънчева светлина, мека топлина. Възниква към всички хора, които поне понякога се опитват да направят усилия, за да променят нещо в живота си. В най-минималната си форма се проявява съм най-обикновените хора, на които не е свойствена агресията, а светлата тъга, например. Най-често не възниква желание за взаимодействие с човека, който предизвиква такава симпатия, макар че ако такъв човек се обърне към мен с въпрос за практиката, на който мога да отговоря, на мен най-вероятно ще ми бъде радостно да му проясня нещо. Тази симпатия отслабва, ако аз виждам, че човекът се отнася снизходително към своите помрачения се усилва, когато човек започва да полага усилия, да се стреми към искреност и освобождаване от помраченията.

Най-привлекателното за мен в хората е страстта към живота, творческото търсене, независимостта от механичните концептуални рамки – един вид безразсъдно следване на своите стремежи, което не противоречи на яснотата, вдъхновението, способността да се възхищават с цялото си същество и желанието да заразяват другите хора с тази страст.

Изпитвам екстатична симпатия към някои войни, описани в книгата на Кастанеда. Например, към Хенаро и към нагвала Хулиан. За мен този хора не са образи и не са литературни персонажи. За мен те са по-реални, отколкото съседът ми, когото срещам всеки ден, независимо от това, че не съм ги срещала, в смисъл, че не съм ги виждала с очите си и не съм ги пипала с ръка. Обаче, ако някой мой добър познат замине за дълго, той няма да стане от това по-малко реален за мен, даже ако минат много години. За мен е важно не това къде се намира човекът, който ми е близък, а преживяванията, които изпитвам. Именно те определят близо или далеч се намира някой човек.

Златна симпатия има и към Рамакришна и към Далай-Лама. Тази симпатия е безусловна.

Симпатията-вдъхновение няма безусловен характер. Най-често става така, че тя се проявява към някой човек в някакъв определен момент, а после може да не се прояви никога повече и този човек ще ми бъде безразличен.

При мен почти винаги възниква симпатия когато виждам, че човек прави усилия, особено ако той се отдава изцяло на тези усилия. Тук за мен няма никакво значение дават ли резултат тези усилия или не, изпитва ли този човек в момента НЕ или не – аз изпитвам симпатия към стремежа, към яростността (тази дума на езика на практикуващите обозначава яркото, пределно искрено, безкомпромисно към своите помрачения състояние), към търсенето, към усилията.

Истинската симпатия не е възможна ако няма безжалостност. Всяко възприятие, в което има макар и оттенък на НЕ – това не е симпатия.

Препятствията за проявяване на симпатия към хората са :

- НО

- ЧСЗ. Това е най-сериозното препятствие, защото в дадения момент аз почти никога не го разпознавам и не чувствам отравянето с него, а това значи, че мен ме устройва това състояние, в което аз преживявам ЧСЗ и СД.

- Съперничеството.