На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

 

0066. Жерав:

Освобождаване на радостните желания от натиска на НЕ

 

Супер е когато има много радостни желания и аз като силно напомпана топка подскачам на място и искам да се движа едновременно във всички посоки. Пречи ми не това, че желанията са много, а това, че по този повод възникват НЕ: загриженост, безпокойство, съжаление, че не смогвам и ако това не се пресече навреме, то възникват чувство за малоценност, чувство за вина, чувство за безпомощност. Всичко това преминава в НФ, а той потиска всички желания. На мен не ми харесва да живея с НФ, аз го отстранявам и в този момент ми става хубаво (чувството за малоценност и объркаността, които съм свикнала да изпитвам когато нямам ясна задача, отстъпват). Отново имам ясно задача, отново възниква озарен фон, излизат радостните желания, но аз успявам да правя само малка част от това, което ми се иска и отново се потъвам в НЕ.

Има ясно разбиране – именно НЕ ми пречат да реализирам желанията. Те са като гири на краката. Първо, те не позволяват напълно да се разкриеш на това желание, което сега се усеща като най-привлекателно и става така, че аз изобщо не реализирам желанията си, а просто осирам ситуацията – вместо да правя нещо от нещата, които ми се искат, аз изпитвам НЕ – каква тъпотия!  Второ, те силно забавят появата на ОзВ, например, на яснотата. Когато пиша отчет ми е необходимо да загубя час или два, за да направя разбор на някоя ситуация и вече трети ден пиша отчет за миналия петък, защото изплуват различни нюанси, които са ми интересни и възниква мисъл, че така изобщо никога няма нищо да смогна и възникват НЕ, но те само забавят всичко. Когато отстранявам НЕ, то виждам че на мен ми харесва това, което правя и яснотата възниква по-често и се появяват други мисли като “то сега са ми необходими три дена, за да напиша отчет, описващ един ден, а кой знае какво ще бъде по-нататък?”  Може би, когато отработя тези разбори, тъкмо ще се науча да ги правя много по-бързо и възникват радост и предусещане. Освен това, след отстраняването на НЕ възниква мисъл, съпроводена от радост, че няма никакво такова правило, според което аз се задължавам да пиша отчет за своята практика всеки ден – аз пиша отчети затова, защото искам да го правя, тъй като при това възникват ред възприятия, които ми харесват: фиксирам своите помрачения и им правя разбор, още един път ги преживявам и ги отстранявам, фиксирам своите ОзВ, описвам ги, още веднъж ги преживявам и т.н. и ето именно сега имам радостно желание трети ден да пиша отчет за един и същи ден и тъй като това желание е радостно, защото резултатите от реализацията но това желание ми харесват, то аз правя това.

От ОзВ възникват различни идеи как и какво може да се направи по-бързо и се раждат радостни желания – как и какво още може да се направи по практиката и аз започвам да ги реализирам и виждам, че действително започвам да смогвам там, където даже не съм мислила, че ще успея, а където не смогвам, то по удивителен начин това не се отразява на пълнотата, радостта и интензивността на живота. Основното откритие е това – когато няма НЕ животът е много наситен и интензивен, даже ако от десет желания аз успявам да реализирам само две-три.

Когато изборът се прави на фона на ОзВ, то едно радостно желание натежава над друго и в резултат започва да се реализира това, което натежи над другите, а не това, което ще бъде избрано под натиска на правила, концепции и НЕ. Такъв естествен превес на едно радостно желание над другите води отново до възникването на ОзВ. Ето в този момент аз бягам из гората, а не пиша отчет и възниква мисъл, че това действие ме отдалечава от муцуните, та на мен ми се иска да общувам с тях, да им разказвам за своите открития, да получавам съвети, да обсъждаме неясни моменти, да откриваме помраченията и за това аз пиша отчета, но желанието да тичам беше много радостно, възникна силно очакване при мисълта, че сега ще видя гората и реката и ето аз тичам и преживявам такава близост и симпатия към муцуните! Аз абсолютно не съм се отдалечила от муцуните, реализирайки радостното си желание, а точно обратното: възникна ярка симпатия, предусещане, откритост към муцуните, желание да приема ОзВ, желание да се занимавам с практиката.

Откритост към реката и небето, безусловна симпатия, пълно отдаване. Аз даже не гледам в този момент към реката и небето, цялата съм съсредоточена върху пораждането на тези преживявания, но усещам как това място се преизпълва и с небето и с реката. Преживявания на откритост, преизпълненост с широко мощно движение, безгранично пространство, простор. Ярко желание да се слея с това движение, да потъна без остатък вОзВ. Когато гледам реката възниква желание да я погаля, да пипна нейната кожа – такава гланцова, нежна и плъзгаща се. Тя е толкова различна, аз виждам много качества в нея, някои ми напомнят океан, други – ручей, а трети съм виждала само у реката. Преживяване за тайна, предусещане, желание за изследване, пътешествие из ОзВ. Мисъл: “Някога аз ще се занимавам само с това”. Желание да се занимавам с практиката, желание да отстранявам НЕ.