На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

0069. Скво:

Тактика на работата с негативните впечатления

 

Негативното впечатление (НВп) е впечатление (т.е. съвкупност от ПЕ) от НЕ.

Тактика на работата с НВп: фиксирам всяко НВп в отделен тефтер: съдържание, продължителност, интензивност на НЕ, отстранено ли е или не, ако отстранено с какво е заменено. След две седмици имам достатъчно количество записки, за да ги изследвам и да открия ако има концепции и ментална отрова (очевидно лъжливите за мен концепции, механично пораждащи НЕ).

Такава работа е много ефективна. Например, сред главните НВп, които са били предизвикани от ревност беше моето “превъзходство” в красотата. На мен ми харесваше да си мисля, че съм по-красива от едно момиче. Когато Бо ми зададе въпроса, действително ли се смятам за по-красива, аз започнах да изследвам този въпрос и разбрах, че няма никаква обективна красота. Има, разбира се, някакви стандарти в обществото, с които измерват красотата, но тези стандарти са глупост, защото възприятието за красота при всеки човек може да изчезва и да се появява независимо от всякакви стандарти. Ето сега той ме гледа и преживява това, което резонира с думата “красота”, а след още две минути вече няма да го има това преживяване. Та аз красива ли съм или не? С какво мога да измеря своята красота? С линийка, с цифри? Но мен не ме интересува статистиката, мен ме интересуват възприятията на конкретни хора, а те могат да се променят. В резултат, разбрах, че е невъзможно да кажа кое момиче е по-красиво, защото даже един и същи човек може да я възприема и като красива и като некрасива, да не говорим за това, че това зависи още и от това какво изпитва в момента самото момиче: нежност или агресия. И неговото преживяване на красотата може изобщо да не отговаря на това, което е прието да се счита за красиво. Именно да се “счита”, защото на думата “преживява” думата “прието” никак не подхожда. Възможно е повечето хора да ме определят като “красиво” момиче, но какво преживяват те при това? След този разбор темата за красотата изчезна от НВп. Тя се  видоизмени в тема за завистта, но на мен започна да ми доставя удоволствие да мисля за това, че независимо от цялото това разбиране, тя ще ми завижда и ще смята, че аз имам по-красиво тяло. И тази тема стана следващият обект на работа.

Към дадения момент от НВп за последния месец извадих няколко основни теми:

1. Има концепция, че изходните качества имат значение. Тази концепция не допуска, ме човек може да се промени кардинално. Той може да подобри своите изходни качества, да отслаби нежелателните, но все пак у него да остане същият букет възприятия, който си е бил изначално. Поддържайки по този начин тази концепция аз и за себе си затварям всички възможности за промяна.

2. Възниква измисляне на сцени от нейния живот, за да намаля интензивността на  НЕ. Нямам информация за това как живее тя, с какво се занимава, но за да намаля интензивността на НЕ, възниква ВД с фантазии на тази тема, представи как тя проявява помрачения или страда. Аз нямам основания да смятам, че тя живее именно така. Типична ментална отрова.

3. Една от най злорадите теми е това, че някой копира Бодхи или мен. “Той сам нищо не може! Той е бутафорен.” Забравя се факта, че аз самата бях също такава копираща когато започнах да се занимавам с практиката. В продължение на дълго време аз бях двойник на Бодхи в някои моменти: в мненията, в маниера на говорене, в типичните фрази. Аз действително към онзи момент често нямах свое мнение, но на мен ми харесваше как живее Бо и аз понякога даже не си давах сметка, че се държа като него.

Това копиране беше за мен като каране на колело, като през цялото време отзад ме придържаше Бо. Разбира се, там нямаше простор за творчество и изследвания, аз бях недодялана, бях като танк, който можеше да завива само под влиянието на Бо, но в резултат аз успях да възприема от Бо много желани от мен възприятия, аз можах да разбера принципа на карането на колело и сега вече мога сама да избирам маршрутите. А как иначе? Ако човек цял живот е живял като труп сред трупове, откъде ще се появят у него ярък изследователски интерес, индивидуалност, творчески идеи? Всички през целия си живот са копирали някого, приемали са един от друг възприятия и това е много радостно, че още един човек копира именно Бо.

4. Има концепция, че всичко в живота се развива по утвърдени схеми: ако някое момче вече две години живее с мен и е престанал да ме иска, значи вече никога няма да ме поиска. Ако тя днес не му харесва, то значи и утре няма да му харесва.Ако тя не е била влюбена в него от пръв поглед, значи никога вече няма да бъде влюбена. Това е много твърда концептуална мрежа, от която са изтъкани всичките ме представи за живота. И отново – тази концепция не допуска, че и на това място и на всяко друго място, в което се полагат усилия и се променят възприятията утре или след седмица маже да има въобще друго същество. Т.е. съвършено друго. И как може нещо да се предскаже за това, какъв ще бъде животът му? Та аз НИЩО не знам за това същество – нито на това място, нито на друго. И в същото време продължава да се проявява концепцията за това, че и след седмица на това място ще бъда “аз”, малко по-друга, но все пак “аз” и разбира се, отношението към “мен” ще бъде същото и “моите” навици ще останат същите и т.н.

5. Възниква злорадство, когато си мисля, че някой по-лошо от мен бяга или ходи по планините, или даже се облича (не в смисъл стойност, а в смисъл вкус в обличането). Оказва се, че аз продължавам да придавам значение на това. А това всъщност е същото като придаваш значение на марката на колата или цвета на косата.

6. Възниква злорадство когато мисля, че тя никога няма да може да отстрани НЕ, че ще затъне в помрачения. Това е типична ментална. Ако практикуващия започне да полага активни усилия, той във всеки един момент може да стане друго същество – от импотентка за един миг може да стане яростна и непримирима към своите помрачения.

7. Възниква злорадство, когато мисля, че тя някога ще му омръзне, защото така става винаги. Когато има такива мисли, то от една страна има облекчение – това, че той е загубил интерес към мен, не означава, че аз съм “лоша”, а просто че “винаги така става”. Но от друга страна, моят живот става сив и плосък и аз самата ставам такава. В този живот, където всичко се развива по определени закони, по ясни и познати за мен схеми, няма място за ОзВ и Преживявания, няма място за изследване и практика, има само място за задоволство и тъпота. На мен ми харесва да пораждам желания, за да може моето любимо момче и неговото момиче да живеят по друг начин, да могат да преодолеят всички механични навици, привързаности, всички помрачения, и да няма при тях нищо, което да ги дърпа надолу, а да има само радостно съвместно творчество, живот, пълен с открития. Без това желание аз и самата не мога да правя открития.

8. Започват да възникват мисли-сравнения на нейния живот с живота на други хора, които са претърпели неуспех в нещо. Искам убедя себе си, че и с нея ще се случи същото. В такива моменти преставам да я възприемам като уникално момиче, муцуна, която не прилича на никого и в същото време и преставам и себе си да възприемам така и започвам да сравнявам своя живот с живота на други хора, като са вкарвам в поредните схеми.

9. Възниква злорадство когато мисля, че аз имам по-интензивна практика. При това на мен нищо не ми е известно за това каква ще бъде нейната практика след месец, половин година, година. Ако се залепя със своите НВп, то за месец ще изгния без остатък, а как ще бъде при нея? Нищо не ми е известно за това. Затова пък е ясно какво ще правя сама – ще отстранявам НВп, ще ги изпепелявам толкова яростно, колкото е възможно. Те са страшна отрова. Освен това, нима е радостно, че друга муцуна се движи не толкова интензивно? Това значи, че за мен се намалява възможността да приемам от тази муцуна ОзВ, да получавам удивителен опит на обмяна на опит и възприятия.

10. Възниква желание тя да престане да се занимава с практиката – само защото тя може да му стане по-интересна от мен. В тези моменти аз напълно забравям за това, че Преживяванията и ОзВ не са ничия собственост и ако аз не искам, това “слънце” да свети, то няма да свети преди всичко на това място. Невъзможно е да се желае някъде да няма ОзВ и при това да ги изпитваш. Такова механично желание е самоубийство.

Към дадения момент нито едно НВп не продължава на това място повече от 5 секунди. За 1 ден фиксирам около 10 изблика с интензивност на НЕ около 2-3. Това е много сериозна и чувствителна крачка напред, тъй като преди една година аз можех за няколко седмици да се залепя с НВп. Преди два месеца – за няколко дни. Това беше непрекъснат висок ВД, който аз не можех да спра. Преди месец, когато си поставих тази задача, аз мислех, че ще полудея от напрежението при отстраняването на атаките на НВп. Сега това ми стана второстепенен фронт на работа, където надниквам рядко.