На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

0076. Скво:

Сексуалната неосвободеност

 

В продължение на дълго време аз бях убедена в това, че аз нямам никакви сексуални комплекси и че аз абсолютно свободно реализирам всичките си сексуални желания. Обаче ме удиви фактът, че тези желания стават все по-малко и че който и да е сексуален контакт без моя постоянен любовник или с участието на още някого, не ми носеше почти никакво сексуално удоволствие, точно обратното – тровеше ме. Аз не можех също така да не забележа, че и сексът с моя любовник губеше за мен привлекателността си в резултат от моите сексуални експерименти.

Аз търсех момчета и момичета, за да реализирам всевъзможни сексуални фантазии, но всеки пък това се превръщаше в кошмар, след което на мен наистина ми се повръщаше от секса. Ако аз правех секс с тях без моя любовник, то това въобще не можеше да се нарече секс – аз получавах минимално физиологично удоволствие и максимално отравяне от общуването с личността на моя любовник или любовница. Ако в моите сексуални експерименти участваше моят постоянен любовник, аз не можех да преживея към него тази нежност, която можех да преживявам само насаме с него и сексът преставаше да бъде привлекателен. При това много пъти ми се налагаше да се боря с ревността и това вече съвсем не беше удоволствие – това беше сериозно изпитание.

Удивително е, но чак след няколко месеца подобни експерименти, аз си дадох сметка, че моето сексуално общуване с момчетата и момичетата е дълбоко пропито от НЕ. Първата мисъл, която ми дойде на ум беше, че на мен изобщо не ми е необходим секс с никого, освен с моя любовник, но аз се насилвам да получавам опит, който не ми е необходим, който не искам и затова възникват НЕ. Но след като проанализирах своите сексуални фантазии, аз не можех да не призная, че за мен все пак сексуално привлекателни са и момчетата, и момичетата. Но това, което получавам в реалността абсолютно не ме устройва. Тогава аз проследих всички процеси от началото до края и ми се наложи да направя ред открития, които ме поразиха и които ми показаха тази бездънна степен на моята сексуална несовободеност, която убиваше всички здрави и живи проявления на моята сексуалност.

 

Развитие на ситуацията:

1. Има определена сексуална фантазия – например, да сваля симпатично момче и да му го смуча пред моя любовник.

2. Възниква желание да реализирам тази фантазия.

3. Щом само видя подходящо момче, аз ВЕДНАГА започвам да изпитвам загриженост, защото знам, че аз искам да правя това, което не е прието да се прави и което може да предизвика НО към мен или да създаде негативно мнение за мен у момчето. Дълго време аз не можех да намеря причината за тази загриженост и когато я намерих, бях поразена от това, че съм живяла в този затвор и че се съм си давала сметка за това: аз съм смятала, че тези форми на секса, които са ми интересни на мен са извращение, болест и мен ме е срам да показвам своята болест на другите хора. Аз смятах, че това е неприлично и позорно за едно момиче – да сваля момче и да му предлага да правят секс без всякакви предисловия и послесловия. На мен това ми харесваше, но аз продължавах да смятам това за порок и извращение. Затова започвах да изпитвам много силни НЕ още в самото начало на запознанството.

4. Когато аз съм отровена от НЕ, желанията не могат свободно да се проявяват. Продължавайки запознанството, аз действах като робот защото вече никаква сексуалност не можеше свободно да се прояви, но аз имах цел и трябваше да я достигна и да видя какво ще излезе от това, да получа опит, да реализирам желанието, което вече не съществуваше. Когато аз съм отровена от НЕ и си давам сметка за това и ти считам за правомерни, моят разсъдък е блокиран и аз ставам напълно механично същество. Именно това ставаше с мен. Аз започвах да разговарям с момчето на теми, които ми бяха абсолютно неинтересни, за да направя запознанството ни прилично поне в началото. Аз не можех да му кажа направо: “Хайде да се изчукаме!”, а трябваше да поговоря с него, да се поразходим и т.н. Та нали той можеше да си помисли, че съм нимфоманка! Затъпелият ми разсъдък веднага намираше оправдание на това поведение – запознанството трябва да се направи романтично и интригуващо. Така не е интересно – веднага да се чукаме. Но всъщност не получавах никаква романтика, а бях отровена от загриженост и безпокойство.

5. Аз моментално изтиквах от съзнанието си всички фактори, които биха могли да попречат на реализацията на целта, като упорито не забелязвах качествата, които за мен са неприемливи в сексуалния ми партньор. Ако си давах сметка за това, че у човека, с когото общувам има такива качества като гнусливост, презрителност, болезнено отношение към секса, аз веднага бих прекратила общуването си с него. Но да направиш това е страшно, трябва да съответстваш на правилата на приличието. Не бива ей така да обидиш човек. Страшно е да предизвикаш към себе си НО.

6. Настъпва момент, когато разговорът преминава на тема личен живот и тук загрижеността ми разцъфтява. Налага ми се да обяснявам, че аз имам постоянно момче, но това нищо не значи, защото имаме свободни отношения и той само се радва ако при мен се появи още някой. Но за не просто казвам това, аз се оправдавам за това, че ние имаме такива отношения, та аз знам, че цялото общество ще ни мисли за извращенци, които искат само да удовлетворят похотта си. Аз се оправдавам без да си давам сметка за това. Всяко момче ме питаше за ревността, за истинската любов и аз казвах, че няма никаква ревност, че можеш да обичаш не само един човек, че на моето момче му харесва да гледа как правя секс с друго момче и т.н.

7. Разговорът преминава към конкретно предложение – да направим тройка. Винаги срещах нежелание от страна на момчетата и веднага започвах да се оправдавам – аз не те притискам, не те принуждавам. Беше ме страх, че той ще си помисли, че аз съм кучка, че го притискам и ще изпита неприязън към мен. Много е страшно да предизвикаш НО и най-важното – това НО ми се струва правомерно. А как още може да се отнася към един “извращенец” нормалният човек? Блокираният разсъдък намира обяснение и на такова импотентно поведение – не бива да се плаши момчето, трябва меко да се води към това, което искам от него.

8. Тогава аз се съгласявам да правим секс с момчето само двамата, като съм уверена, че това е моят свободен избор, че щом не ми се е удало да реализирам онова желание, което съм имала, аз ще обогатя сексуалния си опит, ще реализирам механичното си желание да се чукам със симпатични момчета. А аз изтиквам от съзнанието си това, че аз вече нямах желание да се чукам със симпатични момчета и в резултат аз потискам живо желание и изпадам в помрачение, тровя се с тъпота и НЕ.

9. Разбира се, този секс, който получавам е истинско помрачение. Аз не мога правя това, което искам, защото аз нищо не искам. Аз просто се чукам механично и не мога да стана и да си тръгна тогава, когато ми хрумне. Аз си казвам, че продължавам да се чукам, защото може би сега всичко ще се промени и аз ще успея да получа удоволствие. Но това никога не става. Нито веднъж не се случи така, че да спра да правя секс преди момчето да е свършило. Аз не можех така да го разстроя. Но и на това се намираше оправдание – страхотно ще бъде да видя как той ще свърши.

10. В крайна сметка аз правех заключение – сексът с други момчета е ужасен, на мен изобщо не ми се иска такъв секс, повръща ми се от такива импотенти. В резултат моята сексуалност биваше потискана по най-жесток начин и бавно, но сигурно умираше.

 

Списък на ситуациите, в които се появява закрепостеност (неосвободеност):

1. Аз не мога веднага да кажа а момчето, че искам да се чукам. Аз трябва да съблюдавам поне някакво приличие, за да не ме помисли за нимфоманка.

2. Аз не мога веднага да се разделя с него, ако той прояви явно нежелание за тази форма на секс, която ми е интересна на мен. Страх ме е да се покажа като кучка, страх ме е да проявя жестокост по отношение на другите.

3. Не мога да изразя НО към момчето, ако по прояви нездрава реакция на моето предложение (например, моето последно момче заяви, че видът на мъжко тяло предизвиква у него гадене). Аз считам неговата реакция за оправдана, напълно зврава, а своите желания – за извратени.

4.В ситуациите, когато момчето не проявява никаква негативна реакция, аз не мога да поставя ултиматум – или тази форма на секс, която ме интересува, или – аста ла виста. Страх ме е да предизвикам агресия. Аз мисля, че хич не е хубаво да се оказва такъв психологически натиск.

5. Аз не мога да не му дам да заспи, ако вече сме се оказали в леглото. Страх ме е да предизвиквам агресия, недоволство, НО.

6.Аз не мога да се спра в момента, в който поискам. Страх ме е да предизвиквам НО.

7. Аз не мога да кажа, че не ми харесва сексът с него. Страх ме е да предизвиквам НО.

 8. Не мога да настоявам за това той да прави само това, което искам. Аз изпитвам загриженост, постоянно мисля за това, как да не предизвикам у него НЕ.

 

Концепции, поддържащи неосвободеността:

1.         “Нестандартните форми на секс са извращение, НО към тях е правомерно”.

Възражения:

• Удоволствието си е удоволствие и ако в нечия глава това удоволствие е “мръсно” и непристойно, то това означава само едно – този човек не се е освободил от своите концепции.

• Аз съм абсолютно убедена в това, че всеки човек, който е отстранил НЕ и е разсеял концепциите, ще получава удоволствие от някои от тези форми на секса, които е смятал за извратени, докато е бил помрачен.

• Ако мога да получавам удоволствие от различните форми на секса, то това означава само едно – аз съм освободена в получаването на удоволствия.

Антиконцепция – не аз съм болна, а тези, които смятат някакви форми на секса мръсни и извратени.

 

2. “Ако аз свободно “давам” на всяко момче, което ми хареса, аз съм порочно момиче и заслужавам пренебрежително отношение.”

Възражения:

• Ако имам желание да изям един портокал, аз взимам портокала и го изяждам. Аз не изпълнявам никакви ритуали, ако нямам желание за това. Защо да не мога да действам по същия начин при реализацията на сексуалните си желания?

• Ако някое момиче активно и свободно се проявява в реализацията на друг вид удоволствие (постоянно да си намира нови приятелки или да разучава нови и нови танци), то това ще предизвика само симпатия. На какво основание едно удоволствие се смята за порочно, а друго – не?

• Ако момчето изпитва пренебрежение и погнуса към това момиче, което свободно прави секс с различни мъже, то това значи, че то е помрачено. Пренебрежението и погнусата са само негови НЕ, които го тровят, но по никакъв начин не отразяват случващото се.

Антиконцепция – ако мога свободно да проявявам своите сексуални желания, това означава само едно – че аз съм свободна, аз съм преодоляла своите комплекси и забрани.

 

3. “Да се поставя ултиматум е жестоко и нечестно”.

Възражения:

• Когато поставям ултиматум, аз не проявявам никакво насилие. Аз предлагам на момчето да получи удоволствие и ако то не иска или не може да получи такова удоволствие, то то си продължава по неговия път, а аз по своя.

Антиконцепция – в дадената ситуация ултиматумът не е форма на насилие, а искрено следване на своите желания.

 

4. “Длъжна съм да угодя на момчето, щом съм стигнала с него до леглото. Не мога да направя само това, което ми харесва и да го изпратя по живо, по здраво.”

• Ако аз встъпвам в сексуален контакт от всякакъв род по взаимно съгласие и желание, аз при всички случаи му доставям удоволствие. Не съм подписвала с него договор, нищо не му дължа и съм свободна да му доставя удоволствие в тази форма и тази степен, в която ми си прииска.

• Ако това удоволствие не оправдае очакванията му и той изпита НЕ, то това е негово помрачение. Защо неговите помрачения трябва да ме ръководят?

Антиконцепция – аз съм свободна да правя само това, което искам. Ако не постъпвам така, моите желания ще бъдат потискани и ще умират.

 

5.         “Има значение какво ще си помисли той за мен.”

Не виждам смисъл в разглеждането на тази концепция в дадената статия.

Антиконцепцията е проста – няма значение какво ще си помисли той за мен, има значение искреното следване на своите желания.

 

Здрава реализация на сексуалното желания:

• Ако мен ме възбужда следната ситуация: приближавам се към някое момче на улицата и му предлагам да се чукаме, то аз постъпвам именно така. Аз не започвам с него разговори за времето, не отивам с него на кино, не се опитвам да се правя на добро момиче.

• Ако момчето реагира крайно негативно на предложението ми да направим тройка, аз свободно изразявам своето мнение по повод на неговата реакция: той просто е импотент и страхливец, който не е способен да преодолее своите комплекси и забрани, а аз не мога да търпя страхливци и импотенти, така че той може да върви на майната си. Да, именно така ми харесва да се проявявам по отношение към страхливите и импотентните.

• Мога да възбудя момчето така, че то много да иска да ме изчука, а после да му поставя условие – ако искаш продължение, ще се чукаме пред моя любовник.

• Аз правя само това, което искам и точно толкова, колкото искам. Това отравяне, което настъпва в резултат на несвободни действия е подобно на смъртта. За мен не трябва да има значение – свършил ли е той или не, достатъчно ли удоволствие е получил или не – аз спирам тогава, когато поискам.

• Ако аз не получавам удоволствие от секса с него, аз свободно му го казвам.