На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

0077. Скво:

Качествата, необходими за практиката

 

1. Освобождаване от защитния механизъм. Аз няма какво да защитавам, освен своите помрачения. Защитният механизъм – това е страха и/или ЧСЗ. Да изработиш това качество технически е много просто, но практически е много сложно. Всеки път, когато трябва да призная или да не призная помрачение, което са ми посочили или което сама съм заподозряла, че имам, аз трябва да направя пауза, да отстраня страха, ЧСЗ и да дам окончателен отговор чак тогава, когато аз самата няма да се отравям от отговора, който се каня да дам. Ако аз съм уверена в правилността на моя отговор, но в същото време изпитвам сивота и безрадостност, то най-вероятно аз продължавам да защитавам своите помрачения, без да си давам сметка за това.

2. Безпристрастност. Да няма предпочитания какво да фиксираш – ти фиксираш това, което възприемаш, все едно, че наблюдаваш абсолютно чужди за теб обекти. Безупречен механизъм, който фиксира всичко, което вижда, без да украсява и без да омаловажава. Да няма удовлетворение от собствените отговори, от собствените изследвания, всичко да се подлага на съмнение, да се постига по-голяма яснота, по-голяма чистота, по-голяма лекота, свежест във всички разсъждения, фиксации и анализи.

3. Упорство. Ако аз си поставя задача – аз я решавам. Аз си поставям такива задачи, които сега резонират с радостта и Устремеността. Тези задачи не бива да бъдат нито твърде сложни, нито твърде леки. Те трябва да бъдат сложни, но изпълними. Всяка нерешена задача нанася удар по моето упорство. Всяка решена го укрепва.

4. Безжалостност. Съжалението – това е основното нещо, което като лепило ме залепва за помраченията. До тогава, докато се самосъжалявам, аз няма да мога да се откъсна от своите помрачения, няма да мога да ги призная, даже няма да мога да ги видя, защото всичко е пропито от самосъжаление. Затова най-напред, когато възникват НЕ, особено такива тежки за отстраняване като ревност, ЧСЗ и страх, аз сканирам себе си за наличие на самосъжаление и първо отстранявам именно него, като заемам позицията на безпристрастен хирург по отношение на самата себе си – “на мен ми е все едно, че на теб сега ти е толкова зле, няма да умреш от това, така че престани да мрънкаш и се захващай за работа, пораждай ОзВ, колкото и нереално да ти се струва това сега.

5. Симпатия към муцуните, към ОзВ, настойчиво и страстно желание да изпитваш симпатия + безпрекословно отстраняване на НО.

6. Радост от самотата. Готовност във всеки един момент да останеш в пълна самота за неопределено време, без всякакви очаквания. Докато се боя да остана сама, докато разчитам на това, че има някой, който да ми даде съвет в трудна минута, да ме ободри с ласкава дума, да ми проясни нещата и т.н., аз не съм освободена нито обладанието, нито от страха от загуба. Аз мога да не забелязвам тези помрачения, защото когато няма “напрегнати” ситуации, тази помрачения присъстват в вид на едва забележим фон, над който бушуват ПЕ и НЕ. Само тогава, когато няма да се страхувам да остана сама, когато самата мисъл за това, че ще остана сама започне да предизвиква радост и предусещане на пътешествието на съзнанието, само тогава ще мога да бъда адекватна (т.е. няма да изпадам извън преживявянията) в общуването с други хора, в това число и с муцуните.

7. Яростност. За отстраняване на помраченията не е достатъчно само упоритост, за истински пробив са необходими свръхусилия. Най-често зад предела “повече не мога да полагам усилия”, “нищо не става” се намира освободеността от помраченията. За да преодолея тази граница е необходима яростност, да излезнеш от кожата си, да изцедиш от себе си и последните си сили и когато вече нямаш капка сили да намериш още и още.

8. Внимателност. Отстраняването са нежелателните навици е най-простия и достъпен начин да се развие това качество. Трябва да се избират такива навици, които се повтарят всеки ден по много пъти. Може да се взимат за отстраняване по няколко навика едновременно. Към момента, когато те се изчерпат, твоята внимателност вече ще бъде тренирана. Може не само да отстраняваш наличните навици, но и да си измисляш нови такива, например, да пишеш буквата “а” по определен начин, да стъпваш само с десния крак на ескалатора, да затваряш капака на тоалетната и т.н. Най-ефективно се отработва внимателността когато се следи употребата на определени думи, мимики, жестове и т.н. Например, опитай да отстраниш всички паразитни думи. В речта на всеки човек те са няколко десетки, при това те се стремят така органично да се впишат, че ще ти потрябва много изострена внимателност, Без натренирана внимателност никога няма да ти се удаде да отстраниш дребните помрачения, които буквално пронизват целия живот, например дребни НО. Независимо от това, че са “дребни” по амплитуда, та безнадеждно затварят пътя на Преживяванията.

9. Непримиримост към помраченията. Аз съм свикнала да изпитвам НЕ, свикнала съм да се разпадам в хаотични отвличания. Ако нямам ярки НЕ, ако мога да получавам впечатления, аз се примирявам и умирам. Аз мога за няколко часа да залепна със слаб НФ, със светлосиво състояние и даже с НЕ. Не си давам сметка за това, че всяко помрачение, даже най-слабото ме отдалечава от ОзВ и Преживяванията. Колкото е по-силен НФ, толкова по-слаба е непримиримостта, така че емоционалната полировка е средство за достигане на непримиримост към помраченията.

10. Желание за изследване. Докато в мен няма интерес към изследването, за не се занимавам с истинската практика, а се занимавам с нея формално, за да изпитам задоволство, измъквам се от сивотата или правя впечатление на себе си и другите, но не се боря за освобождение. Желанието за изследване се появява в резултат от ясното различаване, което на свой ред не е възможно докато има концепции, така че тренировката за постигане на ясно мислене е път към желанието за изследване.

11. Разсъдъчна яснота. Разбор на концепциите + практика на механичната замяна.

12. Преданост. В каквито и лайна да се забърка муцуната, колкото и ужасно да ми се стори това, което муцуната прави сега, аз искам да изпитвам симпатия към тези възприятия, които са ми симпатични в тази муцуна, не искам да изпадам в отчуждение. Искам да се боря за ОзВ на муцуната до последно – докато муцуната сама не ме прати да вървя по дяволите. Пораждането на симпатия към ОзВ + отстраняването на НО към помраченията - това е пътят към предаността.

13. Способност за съсредоточаване. Трябва да се започне от малкото – да си поставиш задача да отстраняваш хаотичните отвличания (ХО) за 10 секунди, но това трябва да бъде стопроцентово, безупречно отстраняване на ХО – т.е. нито едно ХО не трябва да продължава повече от 0.5 секунди. Съсредоточаването се постига чрез отстраняването на всички видове помрачения и чрез придобиване на опит в преживяването на ОзВ, защото съсредоточаването, което ме интересува – това липса на отвличания от най-привлекателното за дадения момент възприятие – ОзВ, а отвличането е проявление на помрачение.