На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

0078. Скво:

Първи опит за поминутна фиксация (ПМФ)

 

Задачата се състои в това всяка минута да оценяваш своето състояние по скалата на интензивността. Бо ме посъветва да пробвам тази практика в продължение на един час. Той не ми каза, какво именно има предвид под интензивност, затова реших това самостоятелно – ще оценявам интензивността на ОзВ по скалата от 0 до 10. Нулата означава липса на ОзВ, 10 - максимална интензивност от моя опит.

Съветът на Бо веднага предизвика в мен недоволство – аз си помислих, че такава практика ще изисква от мен твърде много усилия, а на мен ми се искаше да пребивавам в задоволство и да се занимавам с интензивна (според моите представи) практика по 5-10 минути на час. Аз разбрах, че не мога да пренебрегна съвета му, защото това ще означава край на практиката, пък и аз имам опит, че следването на съветите на Бо винаги ме е довеждало до интересни открития, ако ги следвам искрено и полагам интензивни усилия, за да изпълня съвета точно и не формално.

Аз бях на плажа и около един час отлагах изпълнението на тази практика. В процеса на фиксация у мен се роди желанието да си водя бележки, макар това да не се явяваше част от практиката.

 

1-2

Търкалям се в сива локва, няма яркост и интензивност на възприятията.

2-3

НО към Бо за това, че сега трябва постоянно да си гледам часовника.

3-1

Желание да разделя тази практика на две части по половин час. Недоволство (Ндв) – няма да мога да лежа толкова на слънце, а да отида да се изкъпя също няма да мога, защото ще ми се наложи да си сваля часовника и ще пропусна времето.

4-1

Ндв – 7, 2сек. усилия – сиво състояние.

5-2

6-3

Емоционална полировка (ЕП) – 10 акта, 4

Аз мога просто да отида до водата бързо да се топна, за да не ми е толкова горещо и да се върна към практиката без пропуск.

7-0

Ако интензивната практика предизвиква у мен такова недоволство, то може би на мен не ми трябва друго, освен забрава и задоволство?

8-1

Не успявам за такова кратко време да се съсредоточа върху нищо, суета.

9-0

Бо ми е дал тъп съвет. НО към Бо не е отстранено. Такава практика не позволява да се съсредоточиш върху нищо, аз не мога да породя ОзВ, защото постоянно трябва да помня за времето, да си гледам часовника, за да не пропусна края на минутата.

10-3

ЕП – 10 акта, 3-4

Мътилката от дъното като че се вдигна и сега аз мога да виждам своите помрачения като на длан.

Нежелания да слагам “0”, имам предпочитания. Макар практиката да не предвижда обезателно полагане на усилия и може просто да се фиксира това, което е в момента, моето ЧСЗ не ми позволява за пиша нули една след друга, затова спазматично започвам да правя нещо.

11-1

12-4

Пораждане на ОзВ – Устременост.

13-4

Пораждане на ОзВ

14-3

Пораждане на ОзВ

15-2

Предусещане на края на часа, ужасно ми се иска да се отпусна, но още толкова дълго трябва да прекарам в това чудовищно напрежение.

16-4

Пораждане на ОзВ

17-2-3

Пораждане на ОзВ

Желание да предявя към Бо претенции: “изгорях заради теб, защото можех да лежа само по корем и ми се наложи да лежа цял час в една поза” (това, разбира се, са глупости, защото аз не можех да изгоря по принцип, бих могла във всеки един момент да отида в някои кафене или вкъщи – където няма никакво слънце и жега); “получих заради теб топлинен удар”; “не можах да се занимавам с това, което ми е интересно в практиката, защото вниманието ми беше приковано към часовника”.

18-0

19-0

20-1

Изблик на самонаблюдение – аз като че успях да се откъсна от това страдащо тяло и да се погледна отстрани. Смешно е – моята личност, която жадува задоволство и успокоеност се мята като смок в тиган, поради това, че не може да прави това, което наистина иска да прави сега. Хазартен интерес – какво ще стане по-нататък, кой кого?

21-0

Потискан бяс. Желание да кажа на Бо, че това е неудобна практика, че не виждам в нея никакъв смисъл, ама няма го просто в нея.

Яснота – щом се появят ОзВ всички неудобства в тази практика веднага изчезват, фиксацията става незабележима, никак не пречи на нищо. Но щом само се проявят НФ или НЕ – веднага започват истински мъчения, натурално самоизнасилване.

22-2

Помислих си за това, дали искам да се занимавам с тази практика всеки ден. Бурно нежелание, опитвам се даже да спра да мисля за това.

23-0

Не искам никога повече да правя такава фиксация.

Ако точно сега не започна да пораждам яростност, ще пукна от отчаяние.

24-3

Когато току-що съм фиксирала, възниква облекчение – още малко и мога да се отпусна, има още време, за да не мисля за това минала ли е минутата.

25-2

26-2

Изследване на НО към една от муцуните.

27-0

Мисля, че обществото на муцуните често напомня на змиярник, където всички само това искат – да те ухапят и лъжат и себе си и другите, че тяхното общуване не е снизходително отношение към НО и не е реализация на негативните впечатления, а практика.

Яснота – и аз самата съм змия. Може би дори най-лъжливата.

28-0

Оказва се, наоколо има свят, а се само тефтер, часовник и гонитба на минути.

29-2

Моето желание да бъда свободна е нищожно. При всяка мисъл за заниманията с ПМФ всеки ден, аз дори не се опитвам да помисля за това как да преодолея своето ярко нежелание (8-9) да правя това, аз търся удовлетворяващи ме мен самата оправдания, за да не го правя, но при това някак си да не се считам за слаба. Искам да убедя себе си в това, че тази практика е неефективна, че тя е води до освобождаване, готова съм да се самозалъгвам, да лъжа и другите, само и само да остана в своето задоволство.

31-2

ЕП – 5 акта.

32-3

ЕП, без да ги броя.

Желанието да се наслаждавам на неуспеха на муцуната, към която изпитвах НО бързо изчезна. НО се самоотстрани.

35-3

ЕП – 10 акта.

36-2

37-0

Впечатления, гледам момчетата.

Бесът се стопява, времето върви бързо, наближава краят на часа.

38-1

Желание да изследвам дали възприемам хората адекватно без каквато и да е информация за тях, само по външния им вид или въобще от далече – тогава, когато няма предпочитания.

39-1

Физическо преживяване - 2, притискане в гърдите.

Това е някаква гадинка на това място (НО, бяс, желание за впечатления, отчуждение, претенции) и тя така ясно се вижда в резултат на тази практика. Радост. Устременост, проблясъци на преживявания.

40-4

Отстраних желанието да изпълнявам тази практика по-малко от час. Яснота – ефектът от нея може и да не се прояви, ако не последвам съвета на Бо. Аз исках да пратя по дяволите съвета му, но това е неприемливо помрачение.

41-2

Времето тръгна по-бавно.

42-3

Успокоих се, умиротворение.

43 – 3-4

Настъпваща от всички страни стихия.

Радостно желание да се занимавам с тази практика всеки ден по един час.

Ндв продължава да възниква, но то е престанало да бъде главен играч на сцената.

44-1

45-1

46-3

Настъпваща мощ, непоколебима опора47-3

Спомен за ОзВ от детството – лято, сутрин, яркосиньо небе, слънце, детски утреник, звъняща радост, безгрижие.

48-4

Не става да се занимавам с тази практика и да живея така, както съм свикнала. Не мога да се отдавам на впечатленията, фантазиите, задоволството.

49-3

Съзвучна ли е тази практика с устремеността? Да!

50-2

Мислех, че ще хвръкна да се къпя щом само свърши тоя час. Сега вече няма такава бурна радост при тази мисъл. Макар, че е много горещо и ми се иска да се изкъпя, за да дойда на себе си.

51-1

Нима мина един час? Обикновено той минава в такава отпуснатост и успокоеност, а сега все едно съм преживяла цял живот и в същото време не мога да повярвам, че часът е минал толкова бързо. Парадокс.

52-3

53-1

Озарена мисъл – само с такива усилия мога да се измъкна от това блато към свободата, а аз не искам, не искам така да се напрягам.

54-2-0

Хаотични отвличания – кореспонденция, НО.

55-0

56-3

Пораждане на ОзВ, устременост.

Желание (4) часът да свърши.

57-3

Светът е станал друг, все едно, че всички възприятия са станали еластични и обемни. 95% от времето вниманието ми беше съсредоточена върху възприятията на това място.

58-2

Когато пиша, настъпва спад на ОзВ, приближавам се към “нищо не се случва”.

59-0

Фантазии за това, че от това ща стане интересен отчет.

60-2

Самодоволство, желание Бо да ме похвали.

Щях ли всеки ден да правя ПМФ, ако бях сама, ако нямаше никого, на когото бих могла да разкажа за резултатите? Стремително угасване на желанието да правя ПМФ.

Няма радост от края на практиката.

 

Резултат:

1. Аз не искам интензивна практика, аз искам задоволство и забрава и това желание е толкова силно, че аз съм готова да потъна в НО към Бо, да го обвиня в това, че неговите практики са глупави и не водят до нищо. Аз съм слаба.

2.         Аз не зная, щях ли да полагам усилия даже с такава нищожна интензивност, като тази сега, ако нямаше да ми се налага да се отчитам пред някого.

3. Първата реакция на това, което на мен не ми харесва е НО, претенции, отчуждение, желание да “удавя” всичко и всички, които застават на пътя на моето удоволствие. ПМФ ясно извади на показ този динозавър в мен, който Бо постоянно ми посочва. Аз съм лъжлива – говоря едно, позиционирам се като човек, изпитващ симпатия и стремеж към истината и всячески се опитвам да се опазя от това чудовище, което е готово да всичко живо наоколо.

4. В процеса на практика спонтанно се появиха ОзВ и отблясъци на преживявания. Няколко пъти възникна радостно желание да направя тази практика ежедневна. Има яснота в това, че ПМФ може кардинално да промени живота ми.