На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

0080. Жерав:

Всички свидетелства извън ОзВ са лъжа

 

Цитирам Бодхи: “Обикновеният човек постоянно изпитва НЕ, затова той никога не пише и казва истината, това е неизбежно, та нали ако той пишеше и казваше истината, той щеше да бъде искрен, а ако той беше искрен, то никога не би изпитвал НЕ, а щеше да изпитва преживявания. Аз разбирам, че с това разбиране е трудно да се примириш, това избива опората из под краката ти.”

 Това е така. При мен възниква спазматично желание да се хвана за тази опора, желание да кажа – да, аз разбирам, че даже ако човек е бил очевидец на нещо, то всичко, което той е видял и чувствал се интерпретира от неговите концепции през призмата на НЕ. Но при това аз продължавам да смятам, че има някаква действителност, някакви събития, факти (които се отнасят към психическия свят), които могат да бъдат извадени и откъснато от НЕ и концепциите и това ще бъде истината.

Но какво са тези факти? Ако момчето ме чука в устата и изпитва нежност към мен, а аз в това време изпитвам НО към секса и НО към него, то аз ще кажа, че той ме е насилвал и това за мен ще бъде “факт”, а ако аз изпитвам при това сексуално желание, то факт ще бъде страхотния секс, а ако аз изпитвам нежност, то неговата нежност ще намери отклик в мен и тогава факт за мен ще стане проявата на нежност към мен. Къде е тогава тази действителност, която може да се откъсне от моите възприятия? Няма я. Ако човек пише, че към него са проявили грижа или че са му се подигравали – всичко това в най-добрия случай е просто констатация на неговите възприятия и това абсолютно нищо не говори за това какво са чувствали другите хора към него, как са се държали.

Излиза, че:

1.         Всички “свидетелства” в най-добрия случай са фиксация на тези възприятия, които са се проявили в човека в отговор на събитията, а в повечето случаи, практически във всички случаи това е запис на онези възприятия, които, както той смята е “трябвало” да възникнат. А какво именно е “трябвало” да възникне се определя от концепцията, сформирала се на това място.

2.         Няма никакви реални факти от психическия живот, които аз да мога да изваля от тези описания – тези описания и представляват единствените “факти”.

3.         Но тези “факти”, тези механични реакции на мен нищо няма да ми кажат, те няма да ми дадат да се докосна до това, което аз наричам живот – до ОзВ, защото те самите не се явяват нито описания на ОзВ, нито открития, направени от ОзВ.

Т.е. излиза, че действително всичко, което е написано в книгите с много редки изключения е просто боклук и няма никакво отношение към това, което смятам за действителност, всичко това е лъжа, защото в това няма усилия за пораждане на ОзВ, няма желание за искреност.

От това откритие ми спира дъхът, текат ми сълзи – то е зашеметяващо. Възниква преживяване на пустота, яростно желание за искреност, освобождаване и предусещане за това, което може да се открие зад цялата тази лъжа, колко ярък и удивителен може да се окаже животът.

Сега мисълта “всичко това е лъжа” се оказва озарен фактор за мен, веднага възниква радост, предусещане, устременост.