На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

0085. Скво:

Задоволство и устременост

 

Намерих още едно помрачение, което аз често изпитвам и към което съм привързана – задоволството. Аз знаех, че на мен ми е свойствено задоволството, аз даже много пъти съм си давала сметка, че това е помрачение, но никога не съм го отстранявала, защото наред с неприятните възприятие по време и след изпитването на задоволство, в мен се проявяваше привързаност към него, специфично удоволствие – та нали, например, много хора изпитват удоволствие от самосъжалението, тъгата и т.н.

Сега аз виждам, че винаги съм се стремила към задоволството, винаги съм искала да създам такива условия, в които бих могла да го изпитвам. Даже сега, когато се занимавам с практиката, аз от самата практика се опитвам да създам условия за задоволство. Аз съм си съставила план за действие – трябва да направя 10 пъти това, 20 това и 15 онова – и това в сегашния момент са обстоятелствата, опирайки се на които, аз си позволявам да се намирам в задоволство. След като планът е изпълнен, аз мога да прекарам известно време в задоволство, та нали съм си отработила всичко, а сега мога да “отдъхна”. Аз имам план, аз го изпълнявам, какво още е необходимо? При мен всичко е наред. И всичко ще става само по-добре и аз преставам да полагам усилия.

Аз не искам да правя промени в плана. От една страна аз мога и искам да увелича интензивността на практиката, например като увелича количеството на формалните практики, но аз не правя това, освен това количеството не означава качество. И аз не искам да променям самия подход, не искам да анализирам резултатите от своята практика (аз го правя това, но формално), аз искам да правя това, което съм решила преди време и да се мисля за това защо го правя, какво искам да получа от това, дали правя това, което сега наистина ми се иска. Трябва ми опора във вид на този план за действие, защото нямам решимост да взимам решения на минутата, да променям нещо в живота си самостоятелно точно сега, да нося отговорност пред самата себе си за своите решения във всеки момент.

Задоволството винаги се съпровожда от леност с различна степен на интензивност. На мен не ми се иска да мисля в този случай, ако нещо не се решава веднага, ако трябва да се полагат усилия, за да разбереш нещо. Аз не искам да анализирам и взимам решения, напълно ме устройва да приема нечия чужда гледна точка, ако тя ми се струва “обоснована”. Не искам нищо ново. Това се проявява не само в практиката, това се проявява и в дребните неща.

Ето един пример от моя живот: записах си час при фризьор и вече си имах определен план за това мероприятия. Случайно на улицата срещнах позната фризьорка, която се съгласи да дойде при мен вкъщи и аз знам, че тя много добре подстригва и взима по-малко, отколкото бих заплатила във фризьорския салон. Всички преимущества са на лице – няма да ми се наложи да излизам, качеството е гарантирано, ще платя по-малко. Но аз вече съм взела решение, вече имам план... Аз реших да помисля (!) върху това как да постъпя, а после реших да се посъветвам (!!!). Когато видях какво става, просто бях потресена от своето пълно безсилие. Аз разбрах, че ако аз съм такава импотентка в такива нищо не значещи въпроси, то какво става там, където е нужно да се прояви смелост и решимост? Причината за това, че аз не мога да взема решение, разбира се, не е само в това, че аз се намирам в задоволство, което е възможно само тогава, когато всичко е известно предварително и няма мисли за това – правя ли аз точно сега това, което искам, но причината е още и в това, че на мен именно ми харесва да изпитвам задоволство.

По пътя на създаването и поддържането на многочислени опори, аз създавам условия, в които мога да изпитвам задоволство. На мен всичко ми е известно, нищо не ме заплашва, програмата ми е предварително съставена, аз мога да се “отпусна” – т.е. да престана да полагам усилия, да престана да бъда внимателна към своите възприятия, да се хлъзна към привичните си възприятия.

На мен ми се удаде да открия ред проявления, от които се стига да задоволство.

• Радост от притежание. Имам любимо момче, имам дом, имам постижения в практиката. Имам нещо СВОЕ и на мен ми харесва, че го имам. Доволна съм от това, че имам нещо СВОЕ.

• Успокоеност – всичко върви добре, ако всички наоколо са дружелюбни, ако аз не виждам никаква опасност, ако няма ярки НЕ. Няма никакъв смисъл да се напрягам, да правя свръхусилия, ако всичко и така си е добре.

• Ежедневен бит – нищо ново не се случва, всичко е предварително известно, всичко ми е познато. Има слаби цели и аз знам, че те ще бъдат достигнати.

• Светлосиво състояние – уж нищо помрачаващо не се забелязва, но няма и вдъхновение, няма никаква яркост на възприятията.

• Удоволствие от ВД – аз не искам да контролирам ВД, не искам да прекратявам хаотичните отвличания, фантазиите, мислите за други, неитересни за мен хора. На мен ми харесва да си седя в тази каша, в това има удоволствие.

• Желание за впечатления – искам вкусна храна и лакомо я поглъщам, забравяйки за всичко на света в тези моменти, освен за получаването на удоволствие. Искам да бъбря, да се шегувам и всички около мен също да бъбрят и да се шегуват.

• Леност – аз предпочитам другите да правят всичко вместо мен. Даже ако искам да ям, мен ме мързи да си приготвя храна и ми се иска някой друг да я направи ида ми я донесе там, където си седя и си фантазирам сама не знам за какво. Такава храна може да стане всичко – изследванията в практиката, мненията по повод на наблюдаваните явления и т.н.

• Желание да подремна – на мен ми харесва състоянието между будуването и съня, когато вече възникват образи от сънищата и това се съпровожда със специфично приятно усещане. Никаква яснота няма в това, никаква устременост – също. Това прилича на удоволствие от наркотици.

• Битова глупост (маразъм) – забравям да затворя хладилника, да спра водата, правя цял куп ненужни действия, забравям къде току-що съм сложила нещо, изпускам разни неща, спъвам се.

• Отсъствие на устременост – ако ме попитат, искаш ли да си седиш в задоволство, аз, разбира се, ще кажа, че не искам, но в този момент, когато аз пребивавам в него, на мен нищо повече не ми трябва, на мен ми е “добре”.

Важно е да се отбележи, че почти всяко нарушение на привичния ход на събитията, в който се изпитва задоволство, предизвиква недоволство. Например, аз имам радост от притежаването на моето момче или на моя шоколад и изпитвам задоволство от това, че това момче го има, че има радост от притежаването му. И изведнъж той прави нещо такова, че аз започвам да се съмнявам – а мой ли е той? Или минава някой и ми изяжда шоколада. И вече няма задоволство, има недоволство.

Възниква НО към този, който нарушава задоволството, особено ако той направо ми съобщава, че аз пребивавам в задоволство. Възниква специфично усещане, абсолютно същото като това, което възниква когато много ми се спи, а ме будят. Някой нагло нахлува в моята територия. Аз не искам де се събуждам. Аз не искам нито сама да се събуждам като отлагам времето за ставане (още мъничко ще помечтая, ще полежа), нито някой да ме буди (остави ме, сама ще се оправя).

Много често съм откривала на това място задоволство, но не съм го възприемала като сериозно помрачение, та нали то не ме е мъчило, то ми е доставяло удоволствие. Тогава аз постъпих точно така, както постъпих и със злорадството. Направих усилие и си спомних преживяването на устременост и пак видях, че тези две възприятия са абсолютно несъвместими. Аз съм съвсем истински труп, когато пребивавам в задоволство. В мен няма нито капчица живот в тези моменти. Аз приличам на плюшено мече с мъртва усмивка и стъклени очи. Ако в мен няма никаква устременост, аз съм труп.

Обявявам война на доволството. Ще го отстранявам точно така, както отстранявах ревността. Ще проследявам всяко негово проявление, ще се науча да разпознавам вкуса му моментално, за да го отстраня при проявяването му безупречно. Не искам никога повече да преживявам задоволство.

Ако нещо ме е измъчвало, би ми било ясно, че това не съм аз, а някакъв външен механизъм, проникнал в мен като вирус. Но удоволствието – то винаги е било МОЕ, това съм била аз, МОИТЕ проявления . Сега аз видях това по друг начин. На това място има различни възприятия, в това число и задоволство. И това е точно такъв механизъм, както и недоволството. Към този момент аз имам избор – или да преживявам задоволство, или устременост. И аз имам желание да преживявам именно устременост, защото на мен ми харесва това преживяване несравнимо повече от задоволството. Затова аз избирам да отстранявам задоволството и да преживявам устременост.

Преди винаги изпадах в отчаяние и самосъжаление поради това, че се проявяваше такова помрачение, което противоречи на търсенето на ОзВ и преживявания. Аз бях уверена в това, че ако има такова помрачение, то това означава, че всъщност на това място няма никакcв стремеж към освобождаване. Сега аз виждам това така: на това място може да се появят възприятията задоволство и устременост. Когато го има едното, не може да го има другото, но това не означава, че ако има задоволство, то устремеността не се проявява на това място въобще. Сега нямам абсолютно никакви НЕ по повод на това, че аз намирам на това място такива помрачения, за които не ми се иска да си призная, които са несъвместими с преживяванията. Това може да се сравни със следното: все едно, че вървя през гората, намирам разни вещи, вдигам ги, разглеждам ги, изследвам ги, правя нещо с тях в зависимост от своето желание, но това без у мен да възниква самосъжаление, ако аз намеря нещо такова, което би предизвикало у мен желание да го отхвърля. Това са просто явления и на мен ми е интересно да ги изследвам, интересно ми е да правя различни експерименти, в резултат, от които вместо едни явления възникват други явления. Удивително е, че може да бъде и така – няма усещане, че това се мои помрачения, за които мен трябва да ме е срам или да се самосъжалявам, а има истинска устременост.

Има решимост и желание за действие, за да отстраня всички възприятия, които не позволяват на преживяванията да се проявяват.