На главната страница

Пътят към ясно съзнание

 

Сборник статии 01

 

0086. Скво:

Съпътстващи препятствия в работата с концепциите

 

В тази статия аз ще разгледам онези препятствия в работата с концепциите, които не се отнасят към усилията за разсъждаване, за разглеждане на концепциите, а тези, които се случват във връзка с тази работа.

За пример ще взема концепцията: “Използващите Интернет не обръщат внимание на рекламата в мрежата.”

1. Бодхи поиска от ме да обоснова това твърдение и веднага възникна недоволство от него – защо да правя разбор на нещо, което и така е очевидно.

2. Потискане на недоволството – аз не трябва да покажа на Бодхи, че у мен е възникнала НЕ. Недоволството остава като НФ.

3. Страх, че той ще види този НФ, опитвам се да се усмихвам и да говоря със спокойна интонация.

4. Желание да възразя, желание да отстоя тази позиция каквото и да става, да накарам Бодхи да признае моята правота. Вместо да се спра и да помисля – а защо всъщност съм така уверена в това, аз започвам да търся всевъзможни примери, които биха могли да докажат моето утвърждение.

5. Наблюдение – когато аз привеждам тези примери, които трябва да ми помогнат да накарам Бодхи да признае, че съм права, възниква усещане за тъпота и лепкавост – все едно дъвча безвкусна лепкава каша.

6. Бодхи подлага на съмнение всички приведени от мен примери и казва, че всичко това не може да бъде доказателство за моето твърдение, защото аз не съм изследвала никаква статистика и дори нямам никакви изследвания в тази област.

7. Пристъп на отчаяние, самосъжаление и отчуждение от Бодхи.

8.         Мисли: “Прост не ми стигат аргументите”, “Той ми оказва психически натиск и затова не мога трезво да мисля”, “Неговия интелект несъмнено е по-силен от моя и в това е целият проблем”, “Той просто търси повод да ми покаже колко съм тъпа”, - всичкото това време аз продължавам да бъда уверена в това, че моето твърдение, несъмнено, е вярно. Аз се усещам като майка с бебе (с концепция) на ръце, която е изгонена на улицата от безсърдечния Бодхи.

9.         На предишния етап всичко можеше да спре и аз бих затънала в недоволство към Бодхи, в самосъжаление и в пълна увереност в това, че на мен просто не ми е достигнал интелект, че съм станала жертва на неговите нечистоплътни интелектуални манипулации. Но Бодхи иска от мен отговор – или аз аргументирано доказвам своето твърдение, или се отказвам от него.

10. Аз усещам почти физическа болка от разбирането на това, че аз едва ли ще мога да докажа своето твърдение, но и да се откажа от него аз също не мога – та то е вярно. Отново възниква НО към Бодхи за това, че ми причинява болка.

11.Той просто ме принуждава да направя усилие и да поставя това твърдение под съмнение. Не да се откажа от него, а да го поставя под съмнение и да направя разбор – има ли основания за него.

12. В момента, в който взимам решение да направя разбора, възниква много силно желание да не го правя. Това се усеща като мощна съпротива, преодоляването на което се усеща почти като физическа болка.

13. Мисли: “после ще си изясня”, “скучна тема”, “защо да мисля за такава глупост?”, “това твърдение няма никакво значение за моята практика”, “защо забърках цялата тази каша, трябваше да си мълча”, “може веднага да призная, че не съм права, за да ме остави на мира”.

14. Постоянни пристъпи на отчаяние, недоволство и физическа болка от разбирането на това, че ще ми се наложи да свърша тази работа.

15. Когато взимам решение временно да се откажа от увереността във верността на своето твърдение, за да му направя разбор от неутрална позиция, възниква съвсем истинска прострация – аз не мога да мисля, възникват хаотични мисли, които нямат отношение към работата, които не са свързани една с друга – истинско бълнуване. Аз разбирам, че не мога да се съсредоточа върху този размисъл.

16. Налага ми се да прилагам сериозни усилия, за да започна свързано да мисля по определена тема. Всяка мисъл ми се налага да обуздавам като бесен кон. Процесът на свързано мислене става много бавен – все едно всички мисли стават тежки и не тичат бодро из гората, вървят под дебел пласт мътна вода.

17. Целият процес на размисляне по темата се съпровожда от физическа болка, все едно се промъкваш през препятствия и постоянно те боли.

18. Когато възниква разбиране за това, че моето твърдение е съвсем истинска концепция и аз се съм имала никакви основания да мисля така, докато не проведох самостоятелно изследване и/или не изучих няколко външни изследвания, възниква съвсем истински ужас, че сега ще трябва да се откажа от вярата си.

19. Земята се люшка под краката ми. Струва ми се, че поглеждам в някаква бездна, където нищо не е известно. Струва ми се, че вярата, че рекламата в Интернет не е била интересна на никого е била моята главна опора в живота и как ще живея занапред без нея – не ми е ясно .

20. Самосъжаление, страх, тревожност, усещане за беззащитност, уязвимост.

21. Възниква желание да изместя от съзнанието си това, което съм открила току-що и да продължа да живея със своето убеждение.

22. При мисълта за връщането към известното и ясното възниква ясно усещане за мъртвешка тъпота. Правя усилие и се отказвам.

23. Усещам се уморена като след тежка физическа работа.

24. Възниква осъзнаване, резониращо със следните мисли: “В най-тъпите и уж “незначителни” концепции могат да се крият сериозни помрачения.”, “За практиката няма значително и незначително, определяно то битовите помрачено скали на значителността – загрижеността по повод на къшея хляб не е по-малко значима, отколкото загрижеността за милион долара, тъй като и двете загрижености в равна степен пречат на преживяванията.”, “Мрежата от такива дребни битови концепции съставлява една от сериозните опори на помрачения живот и ако само една от тях се разклати, в цялата картина на света могат да станат сериозни промени” и т.н. (оставям това за самостоятелни изследвания).

25. Устременост, радост, възхищение, безкрайна благодарност на Бодхи.